От любов към спора някои спорят, че всъщност Тръмп бил много предвидим, а не обратното- изпълнявайки вече предизборните си обещания. Държа за протокола да обясня една голяма неяснота, доколкото попадам между заподозрените, че не оценяват по достойнство предвидимия Тръмп.

Да, Тръмп е предвидим по отношение на очакванията да бъде същият ( женомразец, ксенофоб, изолационист, зле прикрит расист и т.н.). В това никой не се е съмнявал. Той направи много, за да убеди невярващите на очите и ушите си, че всичко това наистина се случва и поради това никой вярва, нито твърди, че той ще се промени. Непридвидиме са обаче последиците от неговата предвидимост.

Някой може ли да предвиди докъде ще стигне разделението в американското общество и произтичащите от него остри сблъсъци, галванизирани от президента с най-ниския новобрански рейтинг в американската история рейтинг?

А от лозунгите му за връщането на американското величие ( сякаш то е изчезнало някъде и може да се дължи на една отделна личност, пък била тя и президента – антиполитик) , базиран върху “Америка преди всичко” – как ще се поучат останалите кандидати за възвеличаване на нациите си? Например на европейския контитент, където този лозунг вече е звучал под формата на “Германия над всичко”?

Предвидими ли са последиците от приказките му по адрес на Китай, който вече дрънка оръжие с балистични ракети край…руската граница ( а пък военната комисия на китайската компартия оповести, че страната се готви за война със САЩ)?

Могат ли да се предвидят щетите върху европейското единство ( да, пред лицето на руската заплаха, не само породените от вътрешните турбуленции), след като Тръмп така предвидимо и сега, вече в качеството на президент, страстно поощрява дезинтеграцията на ЕС ( на което в Москва, напълно предвидимо, ръкопляскат в захлас)?

Конфронтацията с мюсюлманските страни, 7 от които напълно (не)предвидимо Тръмп вече посочи като врагове, макар да говореше за мюсюлманите изобщо, от които предвидимо взе да изключва сега Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет, откъдето именно дойдоха онези терористи, паднали Америка със събствените й пътнически самолети?

Кой се наема да предвиди последиците от евентуално преместване на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим? Това на колко атентата и дори войни може да се равнява в непредвидимото бъдеще като ново гориво за стария конфликт между израелци и араби, чията антиамериканска радикализация се засилва предвидимо сега дори над обичайните високи нива от предишните десетилетия?

А фактът, че Тръмп изненадващо за всички направи заявка да подкрепи идеята за зона, забранена за полети в небето на Сирия, с което застана на страната на Ердоган срещу Путин, предвидихте ли го? Няма как, Тръмп твърдеше, че при осъществяването на подобна идея би се стигнало до Трета световна война. Едва ли са предвидили този ( антируски по същество)  ход нашите тръмплиери с блесналите от победата на Тръмп очички като кремълски петолъчки ( те сами се наричат тръмплиери, уж на шега, можете да видите в страницата им във Фейсбук, създадена още миналия ноември.

Изобщо, заклеймяването на оспорващите (не)предвидимостта на Тръмп и рисковете, които тя носи не просто за САЩ, а за света, изглежда много повече като заяждане, което “пропуска” стратегически важните аспекти на проблема за сметка на тактическата “победа” да се направиш на интересен, да натриеш носа на българския враг, позволил си да се усъмни колко хубава би била дружбата между Тръмп и Путин, ако тя отговори на предвижданията, базирани на предизборнто поведение на милиардера-водач на американската работническа класа и селячеството в средните щати.

Share on Facebook