На 31 януари се отбелязва Международният ден на бижутера. Професионален празник празнуват майсторите, които правят живота ни по-красив. Професията бижутер се нарежда сред най-древните, защото от незапомнени времена хората обичат да се кичат с красиви украшения. За пръв път подобни аксесоари са носили древните жители на Африка. В Кения са открити колиета с мъниста, направени от черупки от яйца на щраус. Техният произход датира отпреди повече от 40 хиляди години.
В Древен Египет, около 3000 г. преди Христа, златото бил предпочитан метал за бижута. През това време там производството на бижута се превръща в професия с техники и специфични умения, която постепенно еволюира и води до голямо разнообразие от стилове и накити. В земята на фараоните се носели великолепни гривни, колиета, висулки, пръстени, обици, диадеми, обръчи. Именно заради това разнообразие се смята, че египетските бижута са зората на модерните накити. 

Освен злато египтяните носели и скъпоценни камъни. Според египетските вярвания всеки от тях имал определени мистични сили, които се прехвърляли на собственика. Символи като свещения египетски скарабей също формирали важна част от бижутата и се смятало, че те носят определена магия.

В антична Гърция и Древен Рим бижутата често са създавани, за да символизират легенди и богове и по-късно популярни културни убеждения. През това време техниките в металообработването еволюират и детайлите стават по-сложни и деликатни. За разлика от Египет гръцката и римската култури не смятат, че скъпоценните камъни притежават мистични сили.

В Древна Гърция били популярни мъниста с формата на миди, цветя и бръмбари. До 300 г. пр.н.е. гърците правили много цветни бижута, като използвали смарагди, гранат, аметист и перли. Този период е известен за създаването на т. нар. Cameo. То представлявало парче камък с издълбан на него портрет на лидер или бог.

Рим бил добре развиващ се център за ранното златарство. Бижутата, които правели римляните, били без конкуренция до Ренесанса в Европа. Те създавали много модели за колиета, гривни и обеци, както и висулки, които били кухи и можели да бъдат напълнени с парфюм. Преди 2000 години римляните са използвали сапфири от Шри Ланка, изумруд, гранат, кехлибар и индийски кристали, както и диаманти