Към 18 април сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП, показват данни от национално представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено между 12 и 18 април сред 1000 души. Ако днес се провеждаха парламентарни избори, 24.5 на сто от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20.5 на сто - за БСП. ДПС е с електорален дял от 6.1 процента, а ОП - с 5.5 на сто. С 1.1 на сто "Воля" би загубила шансове за участие в следващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - около Реформаторския блок и около "Демократична България". Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент, коментират социолозите. Извън тях остават 5 на сто, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство, отбелязват те. В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства, посочват от "Екзакта".
Ретроспективните данни на "Екзакта" сочат, че след президентския вот през 2016 г. влиянието на БСП е нараствало. Този процес е прекъснат понастоящем. Априлското изследване показа, че общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП - 27 на сто твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29 процента то намалява. БСП разширява влиянието си според 26 на сто, а според 28 процента го свива, посочват социолозите.
Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от хората като губещи политическо влияние. За последната година с 3 на сто нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33 на сто от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата. Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56 процента от българите. 27 на сто искат предсрочен вот. 53 процента от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.
Социолозите регистрират висока подкрепа (сред 74 на сто от българите) за членството на страната ни в ЕС. Противниците са 16 на сто. Ретроспективният анализ по данни на "Екзакта" от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74 и 79 процента. Неодобрението е между 13 на сто и 16 на сто. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП - 28 процента, коментират от "Екзакта". Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55 и 60 процента през последните години, а неодобрението е между 22 и 28 процента.
През април 2018 г. 58 на сто от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40 на сто от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО. Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи (40 процента към 34 на сто). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи, отбелязват социолозите.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - около Реформаторския блок и около "Демократична България". Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент, коментират социолозите. Извън тях остават 5 на сто, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство, отбелязват те. В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства, посочват от "Екзакта".
Ретроспективните данни на "Екзакта" сочат, че след президентския вот през 2016 г. влиянието на БСП е нараствало. Този процес е прекъснат понастоящем. Априлското изследване показа, че общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП - 27 на сто твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29 процента то намалява. БСП разширява влиянието си според 26 на сто, а според 28 процента го свива, посочват социолозите.
Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани от хората като губещи политическо влияние. За последната година с 3 на сто нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33 на сто от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата. Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56 процента от българите. 27 на сто искат предсрочен вот. 53 процента от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.
Социолозите регистрират висока подкрепа (сред 74 на сто от българите) за членството на страната ни в ЕС. Противниците са 16 на сто. Ретроспективният анализ по данни на "Екзакта" от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74 и 79 процента. Неодобрението е между 13 на сто и 16 на сто. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС регистрираме сред избирателите на БСП - 28 процента, коментират от "Екзакта". Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55 и 60 процента през последните години, а неодобрението е между 22 и 28 процента.
През април 2018 г. 58 на сто от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40 на сто от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО. Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи (40 процента към 34 на сто). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи, отбелязват социолозите.
