Мислих, мислих и не можах да измисля нищо като политически коментар за създадената вчера партия “Да,България” и затова реших без да му мисля много да напиша каквото ми хрумне на емоционална основа. Ей, така. Емоционално, както и самата партия беше създадена, според мен.

Да, в България това е първата емоционално създадена партия. Не промоционално, не общонационално, не и многонационално, а именно емоционално беше нейното възникване.

Това лошо ли е или тъкмо напротив?

Приятел, измежду най-известните политолози, веднъж ми обясни, че “имам проблем” с Бойко Борисов на културна основа.

Това малко ли е или е повече от достатъчна причина?

Емоцията може да бъде вреден фактор ( по отношение на потенциалните й жертви) в определени ситуации и за хора с агресивни, кръвнишки, войнствени и садистични наклонности. Много е вредно за комарджиите ( и в политиката) да си показват емоциите. За играчите на руска рулетка и за руската пета колона -също. Издават се при изпълнението на задачата да измамят противника.

Но от емоцията по-човешки феномен няма. Някои учени дори твърдят, че емоционалният коефициент на човека е по-важен за неговия успех от интелектуалния. И най-големият гений може да остане неразбран и провален в живота без умението да се изяви в обществото, “прегазен” от далеч по-малко талантливи хора по пътя към нещото, което наричаме успех – с цялата условност на онова, което смятаме за успешен живот според културните ни представи за щастието като такова.

Емоцията при създаването на “Да,България” е очевидна дори и за онези, които наблюдават учредяването на партията чрез посредничеството на медиите. Това е емоцията на натрупаната и нереализирана с години енергия на очакванията на голяма група културно омерзени от статуквото българи да се обедини, за да се защити от похода на простотията.

Не са малко българите, които искат да се противопоставят на простотията и ютията, която изглажда “различията между десните”, но само, за да ги вкара в кошарата на “говорещия с простите”, самообявила се за  дясна ( уви, с благословията на Брюкселски интересчии, за които бройката гласове от България в техните балкански бакалски сметки е по-важна от качествата на онези, с когото се съюзяват).

Изглежда, че войнстващата простотия разпознава заплахата. Сайтове със зле прикрит кремълски ( да не кажа кроманьонски) профил вият на умряло срещу току-що родената партия- уж е нефелно пеленаче, а го нападат, та им се плаче. Разголено проруските им подобия по-скоро имат инструкцията да чакат да се включат във вълчия вой в момента, когато “Да,България” каже “Не на СССР” под някаква форма.

Но най-издайнически жужи кошерът на търтеите, свикнали да консумират меда от пчеличките, събиращи прашец от гербери.

Емоционалната реакция на действителността, да обобщя, не е печеливша тактика. Нито може да е в основата на държавническа стратегия. Но без нея не сме хора.

Тя все пак е добро начало за политическо начинание ( или ново начало) в страна, в която хиляди хора се чувстват емоционално ограбени от ловки тарикати, злоупотребили с техните емоции на свободни човеци.

Share on Facebook