Европейският съюз подготвя нова голяма сделка за спиране на миграцията към Европа по подобие на турската, но този път с Либия. Тя ще бъде дискутирана на неформалната среща на върха в Малта на 3 февруари.
Целта е да се намали броя на нелегалните имигранти, които проникват в ЕС през Италия. 90% от тях тръгват от либийския бряг.

"Първостепенната ни цел в Либия е да намалим броя на пресичащите и да увеличим спасените животи", заяви еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос.

Сред другите задачи, които ЕС си поставя с предложените мерки са популяризирането на доброволните завръщания, засилване на усилията за разбиване на контрабандистите и защита на мигрантите.

За да финансира плановете си ЕС предлага още тази година 200 млн евро от фонда за Африка и 3,2 млн за обучение на либийската брегова охрана.

Брюксел се надява съгласие да бъде постигнато преди началото на пролетта, когато се очаква увеличаване на интензивността на прехвърлянето на хора през Средиземно море. Според председателстващата ЕС в момента Малта, Общността няма да може да поеме тази вълна, което ще доведе до ново напрежение и разделения между страните членки и ще отслаби ЕС.

Европейската комисия предлага мерки за доброволно връщане на имигранти, достигнали Либия, подобряване на условията в бежанските центрове, засилване на контрола по южната граница на страната и обучение на либийската гранична охрана и флот за залавяне на нарушители.

Миналата година е била рекордна за броя на имигрантите, влезли през Италия.

181 000 са преплавали Средиземно море, което е 13% повече не само в сравнение с 2015 г., но и с пиковото начало на имиграционната криза през 2014-а. 4500 души са се удавили през 2016 г.

Все по-често удавянията на имигрантите са още в либийски териториални води, където ЕС няма мандат да действа и спасяването на потъващите е работа на либийските служби, обясни върховният представител за външната политика на ЕС Федерика Могерини.

От новодошлите едва малко над половината са поискали убежище, останалите признават, че са икономически имигранти, съобщава Еврокомиисията. Всеки пети от пристигащите е нигериец, един от 10 - еритреец, по 7 на сто са гвинейците, гамбийците и гражданите на Бряг на слоновата кост. "Италианският маршрут" се използва дори от имигранти от Бангладеш, след затварянто на по-краткия - през Турция.

Разузнавателните данни показват, че не се очаква спад на миграционната вълна в близките години. Освен това трафикантите са променили тактиката си и качват имигрантите на съдове, които не могат да достигнат италианските брегове и дори да се държат на вода, разчитайки клиентите им да бъдат спасени от патрулиращите в международни води 6 кораба на ЕС и 14 на неправителствени организации. Това ще доведе до увеличаване на смъртните случаи сред хората, опитващи се да стигнат до Европа, опасява се Брюксел.

Социалистите в Европарламента обаче предупредиха Комисията,че "Либия не е Турция" и че броят и причините на хората, които бягат към Европа от двете посоки са несравними. Могерини, която също е социалистка, каза че разбира различията и че не бива да се правят паралели между сделката с Турция и подготвяната с Либия.

Междувременно Еврокомисията обяви, че ще удоволетвори искането на 5-те шенгенски държави, които миналата година започнаха проверки по вътрешните граници, те да бъдат удължени с още 3 месеца. Както и през ноември Аврамопулос заяви, че мярката е само временна и удължаванията няма да са вечни. Той отрече решението да има връзка с предстоящите избори в Германия.

Австрия, Германия, Швеция, Дания и Норвегия се възползваха от правото си да контролират миграционните потоци чрез възобновяване на паспортните проверки по вътрешношенгенските граници.

Проверките остават въпреки, че по данни на Европейската комисия вече всички влизащи в ЕС се регистрират, че миграционният натиск от Турция е спаднал драстично и и че новата гранична и брегова служба работи на пълен капацитет.

Според първия заместник на Жан Клод Юнкер Франс Тимерманс "в Гърция все още се намират значителен брой незаконни мигранти и търсещи убежище лица, и положението продължава да е нестабилно по маршрута в Западните Балкани, което води до потенциален риск от вторични движения".

60 000 очакват в Гърция решение по молбите ив за закрила в ЕС, а схемата за презаселване не работи, заяви Аврамопулос, добавяйки, че тези факти са взети предвид за решението на ЕК.

Словенският вътрешен министър Весна Знидар обаче писа на еврокомисаря, че няма основания да продължават паспортните проверки между Австрия и Словения, тъй като през границата почти не преминават имигранти, а щетите за търговията на Любляна са значителни.

Петте държави въведоха проверките през май 2016 г за 6-месечен период, който беше вече удължен веднъж с 3 месеца през ноември. ЕК беше обещала да върне свободното пътуване в Шенген до края на 2016 г.