Петър Пищалов от Кюстендил е собственикът на обречените на бяла смърт коне в Осоговската планина, част от които вчера бяха спасени от местните Планинска спасителна служба и Туристическо дружество "Осогово".  

Пищалов остави 100 коня без храна в местността Бек бунар, 70 от тях са загинали. Пред bTV той се оправда, че цял месец и половина не могъл да открие стадото. Последно ги видях преди Нова година. От тогава обаче са минали цели 3 месеца. "И на мен ми се е свило сърцето, но нагоре имаше над метър сняг. Това са каракачански коне, които си живеят в планината от хилядолетия", уточни Пищалов.

Спасителите са се опитали да свалят живите коне в ниската част на планината, не са били толкова изнемощели, че не са могли да ходят. За тях собственикът ползва субсидии, за да отглежда конете. Днес някой щял да го качи до животните, да им занесе храна и лекарства.

Снимките и видозаписите, които се появиха в социалните мрежи, са толкова шокиращи, че очаквано предизвикаха гневни реакции на потребителите. Когато спасителите са пристигнали на мястото, една от кобилите е лежала в снега с изкълвани от гарвани очи. "Тя е била бременна, но кончето й е родено мъртво. Живи са едва 30 коне, но те са в критично състояние", разказва инициаторът на спасителната акция Елица Димитрова. 

В социалната мрежа се разпространява и покъртителния разказ на Любомир Венков от групата спасители:

"Притури се планината и затрупа около 100-на коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, но уязвими без човешка грижа. Месец и половина по-късно, под връх Руен е тихо. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, сякаш природата иска да скрие грозотията, случваща се там. 

На върха са оцелели само 30-на коне. Останалите лежат заринати под снега, паднали от глад измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани дори и от освирепелите вълци.

Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напускат и тя пада на земята. Започва преждевременно да ражда. Но не може да го изроди. Подава се само половината плод. Кобилата няма повече сили. От отчаяние започва да цвили, маха с крака във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на отчаяние с равнодушие. Същата съдба ги очаква и тях. Кобилата се отказва. Плодът наполовина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа примирено този жесток свят. А гарваните само това чакат. Видяли лесната плячка, налазват бавно на талази. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, но е безсилна. Гарваните се приближават, усещайки немощта на тази твар. И й изкълвяват окото.

Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на смъртта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едва. Жива е, но живот ли е това? Последната й телесна температура отива, за да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е наполовина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, щом като е мъртва, преди да е умряла?

Бързо избавяне от мъките, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.

Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.

А на собственика на конете, Петър Пищалов, пожелавам да намери вътрешен мир и Бог да му прости някой ден. Защото обществето не може. Просто, защото е... безочлив!".