ФИФА постла пътя към футболния ад с добри намерения

VAR очевидно не върши работата, за която го въведоха, а феърплея никакъв го няма

ФИФА се провали в двете си най-важни нововъведения на световното първенство в Русия. Именно това, за съжаление, е най-важното след първия етап, а не качеството на играта, красивите голове, подвизите на аутсайдерите и провалът на фаворитите. Не че тях ги нямаше - само отпадането на Германия си струва, колкото всичко останало, но този филм вече сме го гледали. И на миналото световно с Испания, и на по-миналото с Италия. Ако се върнем по-назад - и през 2002 г. с Франция, а още по-назад - с Бразилия през 1966 г. и Италия (с някои уговорки) през 1950 г.

Но за това - после. Сега за ФИФА и въпросните две нововъведения

Едното е VAR, а по-точно видеопомощник-съдията, с помощта на който нямаше да има нередовни засади или обратното - пуснати голове, при които нападателят е бил зад защитата, нямаше да се свирят несъществуващи дузпи или подминават такива, заради които и в махалата няма спорове. Оказа се, че видеото си е видео, ама решението си го вземат живи хора. При това същите живи хора, които ни тровеха нервите преди и продължават сега - съдиите. Видя се, че няма видеосила, която да накара германския съдия Феликс Брих да свири дузпа за едновременно поясно хвърляне и суплес, приложени от швейцарските защитници на сръбския централен нападател Александър Митрович в наказателното поле. Нито пък нямой може да убеди парагваеца Касерес, че ударил с лакът в лицето е директен червен картон, нищо, че нарушителят се казва Кристиано Роналдо. Така че ФИФА, както често го е правила, продължава с добрите си намерения да постила пътя към футболния ад. В момента всички признават, че с VAR е по-зле, отколкото без него. Същото е и с друго, уж пак похвално намерение на ФИФА, а именно как да се процедира, когато два отбора в групата имат абсолютно еднакви показатели - точки, голова разлика, брой реализирани и пропуснати попадения, а и мачът помежду им е завърши наравно. Забавното е, че в предните двайсет световни първенства може да няма и нито един такъв случай (не, всъщност един поне има - с Холандия и Ирландия през 1990 г.), но тук имаше два, при това все в последния ден. Става дума за Сенегал и Япония, при положение че приключеха мачовете си съответно с Колумбия и Полша с еднакъв резултат, както и с Англия и Белгия, които играеха помежду си и при равен щяха да са и те с абсолютно еднакви показатели. Подобен случай можеше да има и ден по-рано в групата на Германия, Швеция, Мексико и Република Корея при две по 1:0 в последните мачове, но това се размина. Както съм споменавал и преди, подобни случаи не са новост.

Имам предвид, когато на един отбор не му е изгодно да играе за победа

Или пък е доволен от резултата, който е в момента, и не си прави зор да го промени. Точно такъв беше случаят с Япония при 0:1 от Полша в последния мач от групата. По същото време Сенегал падаше със същия резултат от Колумбия и имаше повече жълти картони от азиатците при абсолютно еднакви останали показатели - 4 точки, 4:4 голова разлика и 2:2 в прекия мач. Така Япония нямаше сметка да промени случващото се на терена, а и се пазеше от излишни жълти картони, което превърна края на двубоя във фарс, в който не трябва да обвиняваме вече отпадналите от световното поляци.

Лошото е, че не се вижда какво може да се направи

Другият вариант, който всъщност е следващата стъпка, ако и картоните са равни, е жребий. Той е признат за по-голяма несправедливост и от дузпите, та беше отменен през 60-те години, освен при екстрени ситуации. Чисто спортен начин може да има, ако двата замесени отбора се срещат помежду си - примерно да си бият дузпи, но шансът за това е 67:33, тоест 2 към 1. Въобще гениите на теоретичното мислене във ФИФА имат много за мислене и в тази област. Иначе засега световното не предлага никакви тактически новости, изгряващи звезди или феноменални треньорски решения. Положителното е, че няма (с едно изключение) мачове, които да завършват 0:0, но пък на моменти на зрителите им се иска 90-ата минута да идва малко по-бързо. Едва ли плюс е, че най-уверено класиралият се за 1/8-финалите отбор е Уругвай, известен със затварянето на играта и дебненето за контраатаки - три победи без допуснат гол. Малко повече оптимизъм вдъхват другите отбори, приключили груповата фаза само с победи - Хърватия и Белгия, а Великите сили във футбола или са много изтощени от тежките клубни сезони на звездите си, или ще гледаме “Залеза на боговете”. Той всъщност вече започна с отпадането на Германия за първи път в историята в груповата фаза. Безвкусният каламбур за 1938 г. и какво последвало нататък въобще не върви, защото Бендустимът е губил неведнъж мач в групата, случвало се и да е първи, но въпреки това е продължавал нататък. Тук случаят е съвсем друг, а основен виновник е същият човек, който беше и архитект на четвъртата световна титла преди 4 години. Безсмислено е да се повтарят греховете, които са му приписвани, но фактите товорят красноречиво - от отбор, който с резервния състав спечели купата на конфедерациите преди година на същите терени, сега Германия падна на нула от Мексико и Република Корея - страни, които традиционно си отупва, в това число и на световно първенство. И нещо извън чистия футбол.

Не може да не се подчертае, че световото първенство в Русия се получава

През последните шест, откакто форматът е с 32-ма участници, може би само това в Германия му съперничи по ентусиазъм и съпричастност на хората от домакинстващата страна. Доказателство е и пълната липса на оплаквания от играчи и фенове, като при това очакванията бяха съвсем различни, може би до голяма степен насадени от медиите, които по различни причини не харесваха Русия.