Роденият в Босна футболист на Ливърпул Деян Ловрен се върна назад в годините, за да разкаже за живота си като бежанец по време на войната в бивша Югославия. „Кото гледам какво се случва в наши дни, простоси спомням за моя опит, за семейството, за това как хората не те искат в тяхната държава“, сподели Ловрен в специално интервю пред клубната телевизия на Ливърпул. Хърватският национал разказа своята история за това как на напуска като тригодишен Кралева Сутиеска с родителите си Саша и Силвия, която са от хърватско потекло, за да избяга от войната на Балканите. „Разбирам хората, които искат да се защитят, но също и хората, които вече нямат домове“, казва Деян Ловрен за жените, мъжете и децата, която напускат Сирия, Ирак, Афганистан и други страни, за да се спасят от военните конфликти. „Не е тяхна вината. Те се борят за живота си, за да спасят децата си. Искат да се махнат и да намерят сигурно място за бъдещето на децата си. Преминал съм през това, което сега преживяват толкова много семейства“, споделя още футболистът. „Дайте им шанс. Добрите хора си личат“, добавя той. 'Lovren: My Life as a Refugee' - Coming February 8

Warning: this clip contains news footage from the Bosnian War, which may be distressing. pic.twitter.com/ewp37XvPSX — Liverpool FC (@LFC) February 6, 2017 Ловрен и семейството му са имали късмет да намерят сигурно място в Германия, отивайки при дядо му по майчина линия в Мюнхен. „Мога да кажа, че имахме късмет – аз и семейството ми – просто имахе късмет“, категоричен е Деян Ловрен. „Щастлив съм, че се спасихме, защото чувах толкова много истории. Един от моите най-добри приятели в училище – баща му беше войник – и помня, че един ден непрекъснато плачеше. Мислех си „Защо“ и той ми каза „Баща ми умря“. Можеше да бъде моят баща... Определено имах късмет с Германия. Ако не ни бяха позволили да отидем, не знам какво щеше да се случи и къде щяхме да сме. Никога не съм питал за това. Майка ми казва „Германия е вторият ни дом“ и това е вярно. Германия ни прие с отворени обятия“, разказва още роденият в Босна футболист. „Родителите ми оставиха всичко – къщата, малкият ни магазин. Просто взеха една чанта и тръгнахме за Германия“, добавя Ловрен. Той споделя още, че когато е около 5-6 годишен намира онова, което му доставя удоволствие – футбола. Когато е 10-годишен семейството му получава двумесечен период да напусне страната, заради нередности с документите и още веднъж това значело преместване и започване отначало. Родителите му решават да се установят в хърватския град Карловац. „Надявам се, че за следващите поколения ще стане по-лесно – за сина ми, за дъщеря ми. Не знам дали някога ще разберат живота ми и през какво съм минал, защото те живеят в съвсем различен свят. Не бих могъл да си представя да избягам с децата и да се страхувам за живота си“, коментира още Деян Ловрен.   Коментирай