Напрегнати и очакващи проблеми, израелските войници откриха огън, преди още протестите на границата в Газа да са започнали. Палестинското здравно министерство съобщи, че 31-годишният фермер Омар Самур е берял магданоз в полето си край град Хан Юнис, когато е бил убит. Друг фермер беше ранен от шрапнел. По-късно израелската армия потвърди, че танковете стреляли по "подозрителни фигури" по границата. Смъртта на Самур беше мрачно предвестие за това, което щеше да се случи. Докато в събота палестинците отбелязваха ден на траур, и двете страни предупредиха за опасност от ескалация на конфликта в идните седмици. Но анализаторите на региона ги измъчва един по-важен въпрос.

Дали това бурно, макар и отдавна предсказано подновяване на израелско-палестинския конфликт ще доведе до по-голяма криза, в която да бъдат въвлечени Ливан, Сирия и Иран? Липсата на реален мирен процес е в основата на последната конфронтация, до която се стигна през 2000-та г., когато започна втората палестинска интифада, а после и през 2014 година. Хамас и неговите поддръжници в Газа отново са блокирани от Израел и Египет и в конфликт със съперниците си от Фатах на Западния бряг. Те отново използват масови граждански протести, за да сложат край на изолацията си. И израелските десни лидери отново, неспособни или нежелаещи да обмислят решение с две държави, влошават късогледата си безкомпромисност с непропорционална употреба на сила.

Опасната разлика между преди и сега е в контекста и избора на момент. В петък започнаха шестседмични протести, които ще продължат до 15 май, когато се отбелязва 70-ата годишнина от деня Накба - буквално "Катастрофата" (както я възприемат арабите). Ден преди тази дата - на 14 май 1948 година, е обявена независимостта на Израел. Освен това през май САЩ ще преместят посолството си в Ерусалим и на практика ще признаят града за суверенна столица на Израел, пренебрегвайки палестинските искания. Накратко, пролетният сезон на горещите точки вече започна. Историческите прецеденти също сочат, че местните конфликти водят до негативни реакции в целия регион. Най-голямо притеснение предизвиква Ливан, където Хизбула - заклет враг на Израел и близък съюзник на Иран - е доминираща политическа и военна сила.

Вече се забелязва напрежение заради изграждането от Израел по северната си граница на стена, подобна на тази с Газа, и заради спорните офшорни петролни и газови полета. Но според израелски генерали главната заплаха е модернизираният арсенал на Хизбула, който се оценява на около 130 000 ракети с малък, среден и голям обсег, както и 50-те хиляди бойци на групировката, много от които са ветерани от боевете в Сирия. Очаква се поддръжниците на твърдата линия в Хизбула да опитат да се намесят, ако насилието в Газа продължи и се разпространи. На свой ред иранското ръководство неведнъж е предупреждавало, че за разлика от последната война с Хизбула през 2006 г., то ще окаже пряка подкрепа на Хизбула при всякакъв сблъсък.

Израел ще бъде "унищожен", казва ръководството. Израелският премиер Бенямин Нетаняху също ясно показа, включително на руския президент Владимир Путин, че сегашните усилия на Иран да установи постоянно военно присъствие в Сирия и Ливан означават за Израел пресичане на червена линия. Неотдавна Нетаняху подчерта позицията си, нареждайки свалянето на ирански безпилотен самолет и нанасянето на въздушни удари по използвани от Иран сирийски бази. Предишните инструменти за балансиране на ситуацията липсват. Няма смисъл да се гледа към Съвета за сигурност на ООН. Когато се събра на извънредно заседание в петък вечерта, за да обсъди Газа, съветът не можа дори да приеме общо изявление. Саудитска Арабия, която някога лансираше свой собствен мирен план, е твърдо (макар и мълчаливо) в произраелския, антиирански лагер.

Същото важи и за Египет, където президентът Абдел Фатах ас Сиси е обсебен само от мисълта за джихадистите, а не за правосъдието. Няма смисъл и от призиви към американците да се намесят като честен посредник. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е показал, че по тази тема е колкото невеж, толкова и пристрастен. А през май предстои и още една дата, която може да доведе до пожар. Очаква се на 12 май Тръмп да отхвърли ядреното споразумение с Иран и така да наруши целия нестабилен баланс в Близкия изток. /БТА/