Гърците са уморени от мерки за икономии. Настроението в страната остава мрачно въпреки плахите надежди.

В нормални времена, в нормална страна, съдебните процедури за неизплатени ипотечни кредити няма да бъдат водещи новини.

Сегашните времена обаче не са нормални в Гърция и по телевизията не спират да показват такива случаи.

В бездушната бяла бетонна съдебна сграда лидерите на движението "Аз няма да плащам" са превърнали рутинните съдопроизводства по конфискуване на имущество във фронтовата линия на народната съпротива срещу мерките за икономии.

Протестиращите - шумни и енергични, но без да прибягват до насилие, когато ги видяхме, се оказа, че са в състояние да блокират хода на съдебни дела, при които банките искат да влязат в владение на жилища, когато длъжниците са спрели да обслужват кредитите си.

Това може да е кратък, драматичен и ефективен метод за преки действия, пише Кевин Коноли, Би Би Си.

Хората срещу "машината"

Следобеда, когато посетихме въпросния съд, демонстрантите, скандиращи и окуражаващи, запълниха докрай съдебните скамейки и дори заляха свидетелската ложа.

Адвокат, представляващ банка, се оказа обкръжен и не бе в състояние да изложи своите аргументи, тъй като гласът му не можеше да се чуе.

Делото бе отложено и активистите посрещнаха с аплодисменти и скандирания това, в което те видяха рядка победа за обикновените гърци срещу международната "машина" за мерки за икономии.

Един от лидерите на протестното движение, Илиас Пападопулос, заяви: "Над половината гърци живеят в бедност под равнището, на което човек може да запази поне капка достойнство. Правителството няма да ги защити, затова ние ще го направим."

Победата, естествено, не е окончателна - трудно е да повярва човек, че банката ще се откаже от парите си, и е разумно да се предположи, че нейният адвокат ще се върне скоро в съда.

Този случай обаче е нагледен пример за обществените настроения в една страна, сломена от годините на мерки на икономии.

Дори европейският комисар за финансите Пиер Московиси говори за необходимостта от даване на гръцкия народ на някаква светлина в края на тунела на мерките за икономии. Той даже каза, че е изпълнен с надежда по въпроса.

Трудно е обаче човек да открие хора, които споделят неговия оптимизъм.

За една седмица в Атина срещнах двойка, която планира да емигрира в търсене на работа, веднага след като сключи брак идния месец; мениджър на телевизия, чиито служители не са получавали заплати от месеци, и млад мъж с магистърска степен, работещ като шофьор, който ни каза, че не вижда "абсолютно никаква надежда" за бъдещето.

Така че настроението трудно би могло да е по-мрачно в момент, когато гръцкото правителство се подготвя за следващата част от, както изглежда, безкрайния танц с основните международни кредитори на страната - Еврогрупата и Международния валутен фонд (МВФ).

Гърция се надява, че предишният модел, при който тя се съгласяваше на болезнени икономически реформи в замяна на периодично отпускане на спасителни траншове, сега може да бъде смекчен.

В общ план гръцката позиция остава заплашително лоша.

Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт - дълговете спрямо приходите - е на равнище, от което на гърците им се доплаква - 180 %. Тяхната надежда в дългосрочен план е, че на някакъв етап поне част от тези задължения ще бъдат отписани.

В краткосрочен план това обаче е изключително малко вероятно. Лидерите от еврозоната тази година са изправени пред избори в Холандия, Франция и Германия и сега моментът не е подходящ да кажат на гласоподавателите, че няма да си получат обратно парите от Гърция.

И МВФ, който е отзивчив към идеята за отписване на дългове, е готов да приеме това единствено в контекста на по-нататъшни структурни реформи, които биха подложили търпението на гръцките избиратели на крайно изпитание.

"Самата идея за реформи стана токсична в Гърция", заяви Никос Малкуцис, редактор на влиятелния уебсайт за икономически новини MacroPolis, "защото, когато друга страна казва: "Трябва да направите това, за да поставите вашата икономика на по-здрава основа", обикновеният грък чува: "Отново ще ми бръкнат в джоба."

Предупреждение за елита?

Гръцкото правителство обаче съзира удобен момент в един свят, където дълговата криза е засенчена, поне засега, от драмите на Brexit-а и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

То възнамерява да настоява за различна рамка на преговорите с кредиторите, при която в бъдеще отстъпките за пенсионната реформа ще бъдат компенсирани с, например, евентуални намаления на данъците.

Гръцкият заместник-министър на финансите Георгиос Катругалос коментира, че това, което той нарича "глобалния елит", вече понесъл редица шокове през последните месеци, няма да посмее да провокира гнева на неговите сънародници.

"Налице е повсеместно разочарование в Европа, особено в Гърция, тъй като ние бяхме засегнати по-тежко от мерките за икономии", ми каза Катругалос. "Така че истинският въпрос сега е как да бъде сложен край на мерките за икономии и аз мисля, че има надежда, защото смятам, че елитът разбира, че не може да управлява както преди - избирането на Тръмп показва, че хората няма да се съгласят да бъдат управлявани както преди."

Няма да разберем дали сметките на гръцкия заместник-финансов министър са верни, докато страната му не възобнови официално своите преговори с кредиторите.

Ако той е прав, то тогава повсеместното мрачно настроение в Гърция може да започне да се разсейва. Засега обаче, когато гърците чуят да се говори за "светлината в края на тунела", те чувстват, че тунелът остава застрашително дълъг, а светлината - отчайващо слаба.

/БТА/