Интересна случка е станала буквално в последния миг от живота берящия душа парламент, без някак си да се разчува много- депутатите от ГЕРБ ( които не правят нищо без разрешение от партийното началство), са подкрепили поправка в закона, който вече ще задължава всички публични личности, заемащи държавни длъжности , да бъдат проверявани от комисията по досиетата за тяхното минало, а не това да става само с тяхно съгласие или да се оповестява резултатът само постфактум, както досега. http://clubz.bg/49712-za_vsichki_publichni_dlyjnosti_predvaritelna_proverka_za_dosie_v_ds

За какво говори внезапното съгласие на ГЕРБ с това предложение, което не е инициатива на тази партия, а на конкурентите й за сърцата и умовете в дясното пространство?

Обяснението не се нуждае от дълбоки познания по политология: идат избори и ГЕРБ са готови на (почти) всичко, за да си върнат поне част от избирателите, които се разочароваха от колаборациите на тази партия с посткомунизма. Бягството на симпатизанти се видя ясно на президентските избори, след които самият Борисов заговори за допуснати “грешки” и за това, че хората “искат и друго”, а не само пътно строителство, саниране и прочее ( задължителни упражения за всяка изпълнителна власт). Той дори се нацупи веднага след изборното поражение с констатацията, че “българина обича да намира кусури”, но след около два месеца размисъл заяви, че политиците трябвало да се “смирят” малко. И както се вижда, смирява се ( малко).

Проблемът на ГЕРБ обаче е, че някои от тези “грешки” не са никак малко и малки. Доста са едри и видни. За да не кажа- и непоправими.

“Грешката” Вежди Рашидов, който се кълне във вярност лично на Борисов и в замяна получава неговия чадър, се държи точно според поговорката “ти го плюеш, той мисли, че дъжд го вали”. Дон Борисов, както знаем, цени лоялността ( най -) много, а по този показател Рашидов няма равен в свитата му. Може да върши глупости и вредни за ГЕРБ неща, но пък непрекъснто повтаря, как не е “предател”, определяки това сам като свое основно качество. Обаче същият несменяем в екипа на Борисов министър “не е предател” и спрямо някои по-стари началници. Ето защо награди със “Златен век” за заслуги към културата най-представителното лице на бившата ДС и нейното прераждане като обществено влияние в наши дни, какъвто е Димитър Иванов-Гестапото.

Да, знаем баналната до втръсване фраза от едноименния съветски филм, че “Москва не вярва на сълзи” ( която президентът Първанов ехидно обичаше да подхвърля, когато се опитваше да защити някоя кремълска опорна точка). Но дали София, където “десният” Борисов за първи път загуби избори в полза на подкрепен от червените кандидат, ще повярва в искреността на този ход, предприет доста срамежливо в 12 без 5 от Борисов, който контролира(ше) мнозинството в парламента? И ще може ли той да компенсира натрупалия лански дефицит на доверие сред по-взискателните избиратели, които наистина нито ядат асфалт в градовете, нито хапват “доматите с колците” по селата?

Или може би парламентарната група на ГЕРБ е нещо различно от Борисов, а думата за това конкретно решение е имал вторият в йерархията , но първи по значение по въпросите на партийното строителство и предизборните тактики Цветан Цветанов?

Борисов и Цветанов пазят от “уроки” своя тандем, което обаче не пречи да е известно, че далеч не във всичко са единни. Докога ще продължава този брак по сметка и дали тази сметка няма да излезе крива, това не се наемам да прогнозирам. Защото животът многократно е доказвал, че браковете по любов рядко биват по-дълготрайни от онези, скрепни от взаимния интерес в името на оцеляването и материалното благоденствие.

Share on Facebook