На 6 февруари 1873 г. е обесен Васил Левски. Осъден на смърт не заради революционните му идеи, не заради борбата му за освобождение на България от Османското иго, а защото не искаше, упорстваше и отказваше както на подкупите, така и на заплахите да стане руски агент. Това е истинската причина Левски да бъде съден от специално съставен за него съд (комисия от 4-ма турци и 4-ма българи) като крадец и убиец, но не и като организатор и ръководител на Българското национално освободително движение.
От 1860 година, когато Българската църква е провъзгласена за независима, руската имперска политика старателно следи и премахва най-непримиримите радетели за българско национално самосъзнание и свобода на отечеството ни. Затова, далеч преди турската полиция още да е усетила Дякона, руските тайни служби го държат под око. Причината е, че той упорито, твърдо и неотклонно върши делото си, без да съгласува действията си с плановете на руснаците. Нито един от руските агенти, установили връзка с него, не успява да вплете Левски в кроежите на империята, защото той е непоклатим в увереността си, че който ни освободи – ще ни и пороби. И плати с живота си стореното от него за свободата и независимостта на България.
Днес, след почти век и половина същата имперска политика, вече като руска хибридна война накара путинистите да възпеят хорово един от най-презрените и мразени политици – българският турчин Ахмед Доган като по-българин от всички българи!? Мога само да кажа:
Спи Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Благословен си, че не си сред българите,
издигнали Доган над твоя ръст!
/по Златина Великова/
Нека да отговаряме на тази война с факти, които разкриват истинското лице на Русия, била тя царска, сталинска или путинска.
Нека на 19 февруари, когато официално ще се отбележи поредната година от обесването на Апостола, да има български ученици, които ще запитат учителите си: защо в България има не само улица с името на истинския убиец на Левски, но той е и известен като герой, и българофил?
Нека повече българи извървят пътя на патриарха на българската литература и голям русофил Иван Вазов, който написа с признателност „О, здравствуй ти, Русийо мощна…” , а след години – опознал отблизо истинската й същност възкликна:
О руси! Аз друг път ви славях
За подвиг велик и чудесен,
Високо ви ликът поставях
Във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
Развяхте за благо човешко –
Строшихте ни игото тежко,
А днеска ни носите ново!
Приятели, моля, разпространявайте следния призив:
Българино,
Ти, който оценяваш и се прекланяш пред делото на Апостола. Ти, който си убеден, че Левски е един от най-светлите БЪЛГАРИ, знаеш ли, че:
Ако Левски беше съден като революционер – какъвто е, той щеше да получи като присъда каторга, но нямаше да бъде осъден на смърт! Турците в състава на съда са респектирани от силата, волята и безстрашието на българина. Нито веднъж по време на процеса те не са го обидили, нагрубили или ударили! И това по времето, когато за правоверните животът и достойнството на хората от раята не струва и грош. Усещали са, че пред тях е един необикновен, велик и смел човек, и са се отнасяли към него с уважение.
За да бъде обесен Левски е съден по настояване на руския консул в Цариград граф Игнатиев от специално съставен съд (комисия), в която по искане на консула влизат българите:
Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята.
Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.
На тях руският граф внушава, че Васил Иванов Кунчев е убиец и крадец.
Подлата цел на руснака, изискващ смъртта на Дякона е, да обезглави Българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на руската империя – нещото, което българските революционери и най-вече самият Левски не допускаха. Ето думите на Васил Левски до Филип Тотю от 18 април 1871 година:
“Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”
И думите му по-късно през юли до Д. Хр. Попов:
„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.“
След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще възкликне: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”
ПОЗОР, за палача, за истинския убиец на Левски – руския граф Игнатиев, на когото българските русофили не само кръстиха улици, но продължават да го споменават като герой!
ПОЗОР, за тези русофилски подлоги, на които Русия е по-скъпа от България!
ПОЗОР, за русофилските мекерета обявили българската азбука за славянска, а създателите й – българските братя Кирил (Църхо) и Методий (Страхота) за византийци!
ПОЗОР, за русофилските измекяри, които изопачават паисиевата слав(ъ)нобългарска история на славянобългарска!
БЪЛГАРИН
Share on Facebook
