Да си световна звезда, произхождаща от България съвсем не е лека работа.

Това е все едно да си се класирал сред „готините”, а семейството да ти е едно по-такова... Да речем, майката алкохоличка, бащата събира боклуци от контейнерите, а дядо ти се отърква о жените в автобуса. Не върви да се откажеш от тях, но от други страна те е срам да поканиш приятели вкъщи.

Съвсем различно е да си звезда, родена в Америка или Англия и такава, идваща от страна като България.

При нас това носи особен вид отговорност. Защото Григор, нали си ни е един, в момента събира вниманието на цялата нация.

Това внимание не е само добронамерено. Можете да прочетете куп хейтърски глупости за него в мрежата. Но, че разпалва всякакви полярни страсти, е факт.

Просто дефицитът на хора с наистина звезден статут, произхождащи от страната ни, засилва до истерия интереса към тези, които все пак се появят. А те изобщо не са много и като се замисля преди Григор със статут на наистина световна звезда беше единствено Христо Стоичков.

На английските и американските звезди им е лесно.

Те, разбира се, също са обгърнати от внимание, но това си е един нормален „жълт” интерес и нещата спират дотук.

На Дейвид Бекъм например едва ли му се налага да се оправдава защо не си се прибира на Острова.

Германците може и да са сбръчкали нос, когато са прочели, че Шумахер се изнася за Швейцария, за да плаща по-ниски данъци, но не са скочили да се издавят в Рейн.

Сър Елтън Джон по-скоро би казал, че е горд, че е гей, отколкото англичанин...

Докато нашата звезда, нали си ни е една, е натоварена с очакванията, надеждите и въжделенията на цялата нация. Ние сме като едно обичливо, но и натоварващо семейство, което се е вперило в успехите и изобщо всичко, на своята издънка, изненадващо приета сред богатите и известните. Затова и предлолагам никак не му е лесно.

Откакто е в София с новото си гадже Никол (поредното ни завоевание), той не спира да повтаря колко е горд, че е българин. Няма лошо и така да е наистина.

Но как да не го повтаря човекът, при положение, че цялото семейство се е вторачило в него с отворена уста и чака да го каже. Я не го е направил, леля му в Хасково ще я е срам да излезе на улицата, дядо му в Гарваново ще получи бъбречна криза, а на чичо му в Меричлери ще се качи кръвната захар.

Аз, като член на семейството, не съм толкова патриотично настроен. Народът обаче отдавна го е казал: „Когато е.е Гришо, е.е цял народ!”. И аз така. Когато беше с оная черната сестра малко се бях притеснил, защото това си е направо като да си с афроамериканец.

С Шарапова вече нещата си дойдоха наред. Оттук нататък нищо да не направи, фактът че сме били с Шарапова, ще ни топли в студените нощи.

Тази Никол Шварценегер или как там беше, уж се води звезда, ама нещо ми постее. Пък и попрехвърлила....

Гришо, време е, дай нещо ново насам. По възможност да е по-младо, бяло, русо и със сини очи!