Така, както /засега/ стоят нещата, от Македония – страна кандидат за членство в НАТО, Никола Груевски незаконно е влязъл в Албания – страна членка на НАТО, след това законно /с лична карта, с фалшифициран паспорт?/, возен с унгарски дипломатически автомобил, преминал в Черна гора – още една страна членка на НАТО и оттам /не се знае как/ е стигнал в Унгария /ако изобщо е там, за което все още нямаме физически доказателства/, а и тази страна членка на НАТО?! Това пише Сашо Орданоски в коментар, публикуван в CivilMedia.

Груевски минал през почти една трета от членките на НАТО като младо петле през широк двор!

Много силен бил този най-могъщ в света алианс по сигурността! Можело е Груевски, който е почетен председател на една тукашна революционна организация, да е носел в торбите си само наши милиони евро /предположение, може би са били и повече/, но и нечии три грама уран и десет килограма експлозив семтекс и и никой по пътя да не го е питал изобщо. А можел е да се казва и Али Агджа или Ли Харви Осуалд......

Ало Хюстън, имаме проблем!

Това дипломатическо и политическо фиаско, както и фиаско в сферата на сигурността, вече излезе от границите на Македония. Груевски отново привлече  вниманието на международната общност. Последния път, когато това се случи, нещата завършиха с десетина тежки съдебни обвинения, с една влязла в сила двугодишна присъда затвор и с отлична перспектива да бъде квалифициран като главен организатор и дистанционен командващ на нахлуването в Собранието на Република Македония на 27 април миналата година, с наказателно-правни последици от областта на тероризма при този опит за държавен преврат.

Все пак, все пак, моля за смиреност, за момент да възстановим някакво спокойствие и да забравим стотиците приказки и спекулации – сред които и моите от преди два дни, пише авторът, че е избягал през Сърбия в Унгария, за да погледнем цялата ситуация от малка нирвана дистанция. Какво ни предлага тази аналитична будистка перспектива?

Първо, каквото и да се случи със самия Груевски /това и не е най-важното в момента в този текст/, цялата операция по неговото бягство недвусмислено слага точка на това, с което обществено-политически Македония все още се бори: груевизма. Митът на вмро-вския Робин Худ постепенно се изтича през канализацията от Буда към Пеща, направо в Дунав! Ще останат само няколко хиляди вмро-вски будали, които ще лайкват неговите статуси във Facebook, но за огромната част от отрезнелите членове и симпатизанти на партията, която Груевски все още почетно председателства, а особено за десетките негови близки и най-близки сътрудници, актът на Груевото бягство ги върна в грозната действителност на неговото наследство.

Второ, много горещият „кестен“ сега е в ръцете на автократа Виктор Орбан. С разплитането на подробностите за бягството на Груевски ролята на Унгария и Орбан стават все по-срамни и всъщност криминално-неприятелски не само спрямо Македония, но и в евроатлантически контекст. Орбан е директно замесен като пионка на Москва в антинатовските операции на Русия на Балканите и в Европа /както прецизно това дефинира авторитетният български политолог Огнян Минчев, пише авторът/.

Не е проблем, че от Македония в обозримо бъдеще ще бъде прогонен унгарският посланик – това просто не може да се избегне, голямата придобивка е, че Унгария и Орбан по един евтин начин ефектно демаскираха своето лицемерие на международната сцена /подобно на скандала, през който преминават Мохамед бин Салман и Саудитска Арабия/, в акт на тотален морално-политически стриптийз на международната сцена, като организатори и помагачи на всичко онова, което е против ценностите на европейската цивилизована общност. Този скандал разтърси ЕС и НАТО.

Трето, това, което не се вижда по македонските телевизии и порталите, а не е трудно да се предположи, е посланието, което сега западните приятели на Македония през стиснати зъби му го изпращат на Зоран Заев и неговия правен екип и екип по сигурността: изчистете си двора от онези, които ви правят на маймуни на вътрешната и международната сцена, защото всекидневно толерирате /или се пазарите?/ с този подземен свят в техните мръсни политикански игри и игри със сигурността за дестабилизация на държавата.

Или пък поръчайте един кораб банани и се наслаждавайте, изтегнали се по държавните лиани!

Така че не е изключено с бягството си Груевски да ни направи непредвидена голяма услуга в нашия остър сблъсък с неговото морално-политическо наследство, но и с импровизациите в реформата на нашата правна и политическа система и система за сигурност, пише Сашо Орданоски.

Ало, Скопие, имате проблем!