Eднa от най-титулуваните ни състезателки в биатлона - Ирина Никулчина гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Тя започва със ски бягане, но впоследствие се насочва към биатлона.  Най-големият й успех е бронзовият медал от зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през 2002 г. в дисциплината преследване на 10 км. В щафетата 4 по 7,5 км на същия форум, заедно с Павлина Филипова, Ива Шкодрева-Карагьозова и Екатерина Дафовска остават на четвърто място.  Печели сребърен и бронзов медал на европейските първенства, съответно в Лангдорф и Банско. Има 189 състезания за Световната купа, като два пъти е на почетната стълбичка - бронзови отличия в стартовете в Поклука и Руполдинг. Преди 10 години се отказва от любимия си спорт, но не напуска родния си край. Има малък семеен хотел в който екипът на предаването й гостува. - Ирина, 15 години след бронза от Игрите в Солт Лейк Сити феновете у нас отново започнаха да очакват медали в биатлона, но този път при мъжете. Как виждаш сегашната ситуация?
- Определено имаме поводи да се надяваме на медали. Момчетата правят чудесни класирания тази година. Резултатите, които показват са впечатляващи. Надявам се скоро да дойде и техният звезден миг. В момента конкуренцията е убийствена. При условията, при които те се готвят, им правя поклон. Страхотни таланти са и страхотен колектив! Събрали са се момчета с доста високи възможности, което е предпоставка за добър резултат. - Как гледат в "кухнята" на световния биатлон на България - като пушка, която не знаеш кога ще гръмне или като средна класа отбор? Какво е твоето впечатление?
- Вече започват да се заглеждат в резултатите на нашите състезатели. Неслучайно по телевизията ги дават по-често в обективите. Направиха чудесно европейско първенство с три медала, продължават със страхотни класирания на световното първенство. Не се знае кога ще гръмне българската пушка. Резултатите са постоянни и това е предпоставка за добри класирания. Въпрос на шанс и късмет е. - Може ли да се каже, че българинът има талант за биатлона? Кои са силните и слабите страни?
- Имаме талант. Имаме традиции в този спорт, започна се още от жените. Получи се дупка в поколенията, но радващото е, че сега мъжете са напред. Може би е въпрос на поколения. Тези момчета - и Краси Анев, и Владо Илиев имах възможност да ги наблюдавам още като юноши. Имаха добри предпоставки за развитие. Това са деца с талант, носят спорта в сърцето си и това им помага много. Биатлонът е с традиции в България и се надявам това да продължи. - Сега повече или по-малко съжаляваш, че в Солт Лейк Сити само докоснахте медала в щафетата с твоите съотборнички Дафовска, Попова и Шкодрева?
- Беше такъв момент, че шест отбора трябваше да се класираме между шесто и осмо място. Основните фаворити бяха ясни и горе-долу се знаеше кои ще се наредят до четвърто място. Случи се така, че всички бяхме в перфектна форма, подходът ни преди самото състезание беше добър. Бяхме страхотен отбор, в който резервите ни ставаха европейски шампиони. Бяхме подготвени, получиха се нещата, но може би малко не ни достигна в края. Всички бяхме близо до рунда, но уцелвахме с последния изстрел. Напрежението беше малко в повече. Като се погледнеха беговите времена и резултатите от предишните стартове, имахме възможност за медал, но това е съдба. Така е било писано, както казват старите хора. Гадно е четвъртото място и с толкова малко секунди разлика, но можеше да бъдем и осми. - Беше част от силното поколение с Катя Дафовска, Ива Шкодрева и Павлина Филипова. Какви са отношенията ви днес? Виждате ли се? 
- Това са ми най-добрите приятели. Постоянно се чуваме и се виждаме. В момента се занимавам със ски клуба в Банско, с подрастващи деца. Павлина е треньор в националния отбор, а Катя председател на федерацията. Това са ми най-добрите приятели в живота. Почти не минава седмица, в която да не се чуем. Постоянно контактуваме. - С какво си обясняваш успехите на България в биатлона? Цяло десетилетие бяхте сред най-добрите при жените.
- Имаше едно поколение, което наистина бе мотивирано. Може би се получи приемственост между по-големите и по-малките. Израснахме покрай големите и можеше да се учим от тях. И Ива Шкодрева, и Надя Алексиева, и Мария Манолова бяха водещи топ състезателки на световно ниво. Имаше конкуренция между самите състезатели и това много помогна. Всеки носеше спорта в сърцето си. Създаде се приятелска атмосфера помежду ни, конкуренция на тренировките и това спомогна да се направят добри резултати. - Защо сега нямаме силен женски национален отбор?
- Има талантливи момичета. Просто сега всеки очаква резултати от тях и това им тежи. Може би трябва да има малко по-голяма конкуренция при тях. В момента са две и все още я няма конкуренцията от по-младите, които идват отдолу. Губи се мотивация. Мисля, че е въпрос на поколение. - Имаш 22 години активна кариера по пистите, от тях 14 години беше сред най-добрите у нас в ски бягането. Участва с писалките и на две олимпиади и едва тогава премина в биатлона. Рано или късно се случи това?
- Малко късно, почти на 24 години. Трябваше да сменям спорта, макар че има доста общи неща в двете дисциплини. Късно от гледна точка на това, че вече имаш създадени навици, характер, трудно се адаптираш в стрелбата, защото там наистина има много голяма специфика. От друга страна, повечето от състезателите в отбора бяха бивши бегачи и се познавахме. Заедно тренирахме по лагери и атмосферата беше много добра. Тогава Катя беше топ ниво, имаше човек, по когото да се равняваш и да се учиш. - Куриозно най-добрият си резултат постигна след тежка контузия, когато счупи и двете си ръце. Връщаш ли се към този кошмарен спомен?
- Наистина бе много труден момент за мен. Не се знаеше дали ще продължа със спортната си кариера. Едно жестоко падане - чупене на ръце, сътресение на мозъка, шита брада, доста поражения. Случи се през юни месец и в отбора имаше страхотна конкуренция. Трябваше да стартираме четири човека на състезание, а за местата претендирахме шестима. На всеки беше поставена определена цел. Ранглистата между нас се правеше от летните и от зимните състезания. Никой не можеше да се сърди на другия, ако показва по-добри резултати. Всички стартирахме начисто. В крайна сметка нямаше световен, европейски или олимпийски шампион. Беше много трудно, всеки се бореше за своето място. Трябваше да се преборя с всичко това. Още повече, че при едно такова жестоко падане, малко или много започваш да се замисляш дали можеш да продължиш отново, дали нещата ще се получат. Знаех, че съм добре подготвена, но възстановяването продължи по-дълго време. Слава Богу, всичко мина нормално. Може би психически бях по-спокойна, защото знаех, че няма какво да губя. Сезонът ми се получи. - На кого от днешния световен елит и при мъжете, и при жените симпатизираш най-много?
- Много състезатели харесвам. Може би мой фаворит и пример за подражание винаги е бил Оле Ейнар Бьорндален. Той пише историята в биатлона. Новатор е във всяко едно отношение - дали с пушки, с щеки, с начина, по който влиза в стрелбището или стреля, подготовката при първи изстрел. Всички новости, които са въведени в биатлона, тръгват от него. Впечатлява ме и мотивацията, която има на 43 години, което наистина е нещо уникално. Абониран е за медали от големи състезания и това е достойно за уважение. - Върви война в биатлона, обвинения за допинг, говори се за наказания от осем години, глоба от 1 млн. долара за уличена федерация. Как приемаш всичко това?
- Наистина са много негативни нещата в момента. Жалко, че се случват точно преди олимпиада и световно първенство. Това тежи на всички руски атлети, които са в момента на пистата. Много от тях са „чисти“ и страхотни хора. Неприятна история, може би това ще се отрази негативно върху техните резултати. Един милион е солидна сума и ако се случи при някоя по-бедна федерация, това ще означава край със спорта. - По твое време на мода бяха т. нар. „астматици“, които печелеха много медали в биатлона. Какво стана с тях?
- Тази „астматична“ история беше съвсем легална. Беше неприятно, защото едва ли не се оказваше, че се състезаваме срещу всички болни хора. Кофти беше, защото сега всички тези нации скачат срещу Русия и това не е приятно.  - И ти като Катя Дафовска опита с туристическия бизнес, макар и не с такъв замах като олимпийската шампионка. Сега менажираш къща за гости „Ирина Никулчина“. Трудно ли е един спортист да „превключва“ на друга вълна?
- Съвсем друга среда е, имаш други ангажименти. В спорта всичко е подредено и следваш един график, а тук всеки ден се срещаш с различни проблеми. Свиква се. Може би спортът помага от гледна точка на това да бъдеш по-организиран в тази сфера. - Къде са твоите купи и медали?
- Вкъщи. - Има една тема, която много се дискутира в обществото. Има много „за“ и много „против“ развитието на Банско. Как виждаш ти града, ски зоната, цялата област? Това ли е пътят пред родния туризъм или има друга алтернатива? Доколко е нужна втора кабинка?
- Абсолютно е един много голям проблем в Банско в момента. Вече не знам за коя година се случват доста проблеми. Имаме страхотни условия, курорт, който е на световно ниво, прие вече пет световни купи по алпийски дисциплини и една по сноуборд, получи голяма реклама в световния спорт... Това са недопустими неща! Туризмът е основен поминък на цялото население в този район. Много голяма част от околията се изхранват тук. Мисля, че наистина е необходима втората кабинка. В крайна сметка не може да ползваш един продукт, да отидеш на ски и да чакаш по четири часа на опашка. Това е изнервящо, хората се демотивират да отиват на ски. Това е начин да
релаксираш сред природата. Идеята е тази планина да се използва, много хора да се запалят по ските, след време да тръгнат децата и да заобичат планината, и да се намерят следващите таланти, които да започнат да се занимават сериозно със спорт и да имаме големи успехи. Мисля, че това, което имаме е голям плюс за зимните спортове. - Доколко имаме шансове за световна или европейска купа в биатлона тук?
- Много е трудно, изискванията са големи за лицензиране на стадиони, на стрелбища. Конкуренцията е жестока. Имахме две домакинства на европейско първенство и отзивите са добри. Можем да се справим, но за световна купа има доста изисквания, на които задължително трябва да отговаряме - за трибуни, за къщи за състезатели, където се прави допинг контрол. В този момент няма как да се сложи, защото сме във високата част на планината. Трябва да са временни постройки. Имаме варианти, но все пак е и въпрос на лобита в международната федерация. Надявам се, че един голям успех на нашите момчета, ще направи заявка за наше домакинство на световно първенство. Но ние сме от държавите, които не могат да си позволят огромни инвестиции, въпреки че те ще останат за в бъдеще за поколенията и може добре да се използва за развитието на спорта. - Каза „нашите момчета“. Доколко се преодоляха проблемите, които имаше в мъжкия национален отбор? Скандалите бяха публични и вървяха почти цяла година. Може би сега, когато има успехи, това е преодоляно или в следствие на това, че е преодоляно, идват успехите?
- Имаше такъв момент, неприятна история, но нещата се нормализираха. Всеки си гледа своята работа. Дадоха възможност на Краси Анев да се готви индивидуално със своя треньор, има си екип. Това си е избрал и така се чувства по-добре - далеч от отбора. Трудно му е, защото все пак сам трябва да се доказваш, малко или много липсва конкуренция, но това е неговото решение и аз го уважавам. Въпросът е да има резултати. Мисля, че ще участва в щафетата. Шансовете ни за добро класиране са големи. - Как се справя Катя Дафовска като президент на Българската федерация по биатлон? Искала ли ти е някога съвет или подкрепа?
- Доста й е трудно, имаше тежко наследство, трябваше да преодолява много препятствия. Имах възможност да участвам в Управителния съвет на федерацията. По принцип си даваме съвети, ако има нужда.  - Слагаш ли писалките сега или не стига времето?
- Налага ми се често да ги слагам. Занимавам се с деца и им показвам елементи от техниката на ски бягането. Има пренасищане и умора от професионалния спорт. Имаше един период от почти две години, в които почти не се качвах на ски, на писалки особено. - В тази връзка да очакваме ли дъщеря ти Йоана да се занимава активно със спорт? Скиорка или биатлонистка?
- Много трудно. Опита да покара ски, да види как е. Даже участва на състезания, но определено не е спортен тип. По-творческа личност е. Не обича големите натоварвания. Ако беше спортна стрелба, може би по-добре щеше да й се отдава. Но това е избор на децата. Ние не можем да налагаме своето мнение. Да са живи и здрави, и всеки да следва своя път. - Какво правиш в свободното си време?
- Обичам да се разхождам в планината. Нямам много време за пътувания. Повечето от времето си прекарвам с децата. Сега можем да наваксаме пропуснатото. - Влече ли ви морето?
- Не особено. Това са почти 20 години в планината, свикнали сме на малко по-хладничко, но се налага да стигнем и до морето. Коментирай