Иска ми се да не те бях срещала. Във всеки един момент това е моето най-съкровено желание. Животът ми беше много по-лек преди теб. Тогава не знаех какво точно искам, но имах някакво размито изображение в главата си. Когато ти се появи, не ми даваше всичко, от което имам нужда, но някак изображението се проясни и ти стана част от мен. И ме срина със земята. И напълно ме промени.

Забеляза ли изобщо всичко това?

Преди да те срещна успявах да спя спокойно всяка вечер. Без да държа телефона си в ръка и да се будя, за да проверявам дали си писал. Преди да те срещна приемах дишането за даденост. Дишах и издишах напълно спокойно. Сега това е трудно. Сякаш нещо е заседнало в дробовете ми и ми пречи. Когато те срещнах се промениха и ударите на сърцето ми, смеха ми, усмивката ми.

Сега, когато са разбити, усещам колко боли да трябва да ги поправям. Успявам. Пукнатините почти не се виждат. Но споменът остава. 

Преди да те срещна носех просто дрехи. Сега всички дрехи в гардероба ми се превръщат в спомени. За онази разходка по плажа, за страстната ни вечер, за сутринта, в която ти правих закуска с онази стара тениска. Преди да те срещна не знаех колко далеч мога да стигна заради любовта. Сега вече знам, че търпението, желанието и обичта ми са почти безгранични. Че съм способна да направя всичко за онзи, когото обичам. Дори той да реши да си тръгне и да ме остави напълно разбита.

Сега трябва отново да създавам себе си. Като феникс от пепелта да построя отново живота си. Сега израствам и съм по-силна и уверена от преди. И съм готова отново да стигна толкова далеч за любовта. Но не минава и ден, в който да не мисля колко съжалявам, че съм те срещнала...