В деня на гибелта на Апостола, разбираемо, българските медии се надпреварват за повече подробности от биографията на заслужено, макар и неофициално канонизирания от народната памет като светец на българската свобода от българите  Васил Левски. От тази памет обаче са изтръгнати някои “подробности”, което показва кой се страхува от истинския прочит на неговите завети.

 

Всички вкупом заобикалят опасната за днешния доминиращ в България рашизъм тема, че Апостола наистина е бил пророк, когато е предупреждавал да не бъдем поробени от онзи, който се е запътил да ни “освобождава”.

 

Факт е, че предупреждението му се потвърждава два пъти като повече от основателно. Веднъж, когатоРусия прокламира завоеванието си на Балканите като Задунайска територия ( посочена като такава в договора от Сан Стефано) в режим на руска окупация през 1878 г. ( отменен от Берлинския конгрес, на който чак се появява термина “България”). Един от първите административни актове на руските окупацонни власти е бил да основат “Окупационен фонд”, чрез който населението на тази територия да си плати в злато разходите за руската война и издръжката на окупационния корпус.

 

 

Историята се повтаря като кървав фарс ( нима не е фарс да наричаш окупацията си “освобождение”?) през септември 1944 г. . Без да бъде предизвикана от България,поддържаща до 5 септември 1944 г. дипломатически отношения с Москва, Съветска Русия се нахвърля отново да ни “освобождава” ( от отсъстващите германци, вместо да ги преследва в посока Сърбия ). Следва 45 години съветско иго, заплашващо да обезличи, а след това да заличи идентичността на българите , запазена поне хилядолетие и половина.

 

Единственият “аргумент ” за премълчаването на пророчеството на Левски е отчаяното твърдение на днешните рашисти, че той не бил казал нищо подобно (защото на русифицираната ни историография не й изнася да се знае истината). Нямало доказателства ( например аудио и видео запис?!)., а пък Захарий Стоянов не можел да знае, защото не чул прдупреждението лично от Левски.

 

Първият и ненадминат до днес ( то няма и как да бъде надминат близо век и половина по-късно от събитията) изследовател на живота и делото на Левски, негов съвременник и съратник по революция, признат дори от русофила Иван Вазов за най-автентичния източник за биографията на Васил Иванов Кунчев, е предал на поколенията както е мислил Левски за “освободителните” намерения на Русия и най-вече- как ни е предупредил да не бъдем поробени от нея.

 

Направил го е със следния цитат, който панически се опитват да продължават да крият- нека да се съгласим, че синтезираното послание в изречението “Който ни освободи, той и ще да ни пороби” е съкратен вариант на мисълта на Левски, цитирана от неговия биограф. Но ето какво- абсолютно същото по смисъл, с повече и по-силни думи, е заявил за съвеременниците и потомците им революционерът:

  • Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”

Цитатът е от фототипно издание на „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883, глава 11 „Трябват пари”, стр. 97

Забележете, че Матушката напълно отсъства със свой пропаганден принос в тази неравна битка за истината.

Ако истината беше, че Русия се е застъпила за Дякона на онзи процес, преместен нарочно в затънтената по онова време София под диктовката на руския посланик Игнатиев, руската пропаганда щеше отдавна да се включи с обичайните си средства, за да “натрие носа” на онези, които са дръзнали да оспорват руската любов като средство за поддържането на руското влияние тук. Вместо това, Матушката е оставила своите робофили, свидните си рожби, излюпени от снесените в българско гнездо рашистки яйца, да се борят сами за закопаването на най-важния завет на Левски , скриван упорито под  утъпканите от съветските танкове пластове забрава и  отрицание.

 

Намеците за това, как “някой” искал сега да пренапише историята ( такава, каквато е фалшифицирана от отдавна покорената и все така покорна българска историография), текат днес цял днес от екраните на телевизиите. И нито следа от онази опорна точка за “другата гледна точка” няма!

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://ivo.bg/2016/03/23/златен-скункс-се-полага-на-защитницит/

 

 

 

Share on Facebook