Председателят на ВКС игнорира правилата на ВСС за командироване на магистрати, Районният съд в Златоград е пред закриване, разказва “Правен свят”.
От години командироването на съдии се ползва като инструмент за неформален контрол на цели съдилища, а и за скрито влияние върху магистратите при взимането на “очаквани” решения. Порочната практика бе повод за недоволство на част от съдиите от Софийския градски съд към ръководството на съда преди три години и бе една от причините за край на кариерата на Владимира Янева. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов бе един от членовете на Висшия съдебен съвет, които остро критикуваха практиката на командироване на съдии, заради която под съмнения бяха поставени редица съдийски решения.
Какво обаче би се случило, ако тази практика е продължена, с единствената разлика, че вече се прилага от същите, които се обявиха за борци срещу нея. Какви трябва да са последиците, ако командироването е осъществено лично от председателя на ВКС, а след това преместеният от малкия провинциален съд в Софийския районен съд (СРС) магистрат трябва да решава дело, по което ответник се явява именно Лозан Панов? Магистратът би могъл да си направи отвод по делото, за да избегне и най-малкото съмнение в своята обективност, но не го прави. Вместо това се произнася в полза на благодетеля си. Кой сега трябва да реши има ли конфликт на интереси, кой трябва да се сезира и да поиска извършването на проверка? Съдийската колегия на ВСС? Инспекторатът? А защо не и Лозан Панов? Дали ще поиска проверка на собствените си действия и на съдии, решили дело в негов интерес.
И докато очакваме институциите да проявят самоинициатива, ето фактите, които трябва да проверят:
Със заповед № 624 на председателя на ВКС от 15 април 2016 г., от Районен съд-Пещера в Софийския районен съд е командирована съдия Лилия Терзиева-Владимирова. Срокът на командироването е 16-месечен, а мотивът – СРС “не е в състояние да функционира нормално при непопълнен щатен състав”.
В началото на 2017 г. във ВКС избухва скандал, свързан с уволнението на голям брой служители от администрацията, които пишат и до Висшия съдебен съвет (ВСС). Уволнените 12 души обвиняват Панов, че действията му са неправомерни. Председателят на ВКС се опитва да неглижира случая, като обяснява, че е предприел съкращения, с цел оптимизация на работата на съда. Това не се потвърждава, защото на мястото на освободените биват назначени нови кадри, но очевидно близки до Лозан Панов.
Един от уволнените служители е Мартина Динева, която атакува по съдебен път заповед № 441/24.02.2017 г. Динева, която е на работа във ВКС от 2008 г., настоява уволнението й да бъде отменено и да бъде възстановена на длъжност “експерт – протокол и международна дейност”, като и да й бъдат изплатени обезщетения в размер на 12 058, 92 лв. за периода от края на февруари до края на август 2017 г. Като основен аргумент за незаконосъобразността на заповедта си за уволнение Динева посочва нарушение на разпоредбите на чл. 341, ал. 2 и чл. 30, ал. 5, т. 8 от Закона за съдебната власт, според които единствено Съдийската колегия на ВСС разполага с правомощието да определя броя на съдебните служители, да съкращава и открива нови щатове в органите на съдебната власт, а в конкретния случай решение от този орган не било взето.
В жалбата си Динева твърди, че одобреното от административния ръководител на ВКС ново щатно разписание не е годно основание за освобождаването й от длъжност, тъй като не било съгласувано с кадровия орган на съдебната власт. Делото на уволнения служител срещу административния ръководител на ВКС пред СРС е разпределено на съдия Лилия Терзиева-Владимирова. Съгласно чл. 9.1 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати: “Магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. При съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли”.
Нещо, което не е сторено от съдия Терзиева, която решава делото в полза на Панов, на чиято заповед дължи командироването си от Пещера в София. Така Мартина Динева не само, че не е възстановена на работа във ВКС, а е осъдена да заплати и 1611,19 лв., представляващи разноските по делото. В случая не коментираме съдебния акт по същество. Той подлежи на съдебен контрол, но поставяме въпроса от моралната и етичната гледна точка на казуса, който се отнася до случващото се във Върховния касационен съд. Защото решението на командированата съдийка може да бъде отнесено и към председателя на ВКС, с оглед посоченото в чл. 8.6 от споменатия вече Етичен кодекс на съдебната власт, а именно:
“Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата”. С оглед на посочените факти, изглежда повече от смущаващо, че командироването като възможност за влияние над съдиите, особено върху тези, които правораздават в столичните съдилища, става все по-голям приоритет за председателя на ВКС. Само преди три години Панов атакуваше Владимира Янева със същите аргументи. В края на ноември в интервю за “Правен свят” председателят на СРС Александър Ангелов призова за скорошно стартиране на конкурси за нови съдии и увеличаване на щатовете в най-натоварения съд.
Този кадрови дефицит много бързо бе използван от председателя на ВКС, който вместо да ангажира вниманието на Съдийската колегия на ВСС с взимането на стратегически решения по разрушаването на хроничния проблем на СРС, обяви собствени критерии, на база на които ще командирова съдии. Така, на 15 декември 2017 г., Панов издава заповед, с която представя собствените си критерии, макар с две решения на ВСС от 2013 г. да са утвърдени нарочни Правила за командироване на съдии, прокурори и следователи. Месец по-късно, със съобщение до медиите от ВКС обявиха, че Панов вече е издал заповед за преместването на шестима магистрати от страната в СРС.
Сред критериите за подбор, председателят на ВКС е пропуснал да включи определения от ВСС с приоритет по важност фактор – натовареност на органа, от който се командирова магистрат, натовареността на оставащите да работят в него магистрати, както и какъв ефект ще последва от преместването. Ако Лозан Панов беше съобразил това изискване, едва ли би възникнал нов казус, поставящ под въпрос съществуването на Районен съд-Златоград. Сред шестимата съдии, командировани през януари в СРС, е и съдия Веселина Димчева от Районен съд-Златоград.
За нея Съдийската колегия на ВСС на 29 ноември 2016 г. е препоръчала да бъде изпратена да работи като редови магистрат в съда в Златоград, тъй като там, към онзи момент, е правораздавал само един съдия. С преместването на съдия Димчева в София ситуацията в Златоград се връща на изходно положение. Там остава да правораздава единствено съдия Динко Хаджиев, който, от своя страна, е командирован от съда в Мадан, за да изпълнява функциите на липсващия поради пенсиониране председател на съда в Златоград. В същото време, на 17 октомври 2017 г., кадровиците не позволиха на Сунай Осман – административен ръководител на Районен съд-Ардино, възможността да участва в избора на председател на съда в Златоград. Аргументът – съдия Осман е избиран за втори пореден мандат като административен ръководител на РС-Ардино, което пречи на избирането му за председател на съда в Златоград. Към днешна дата, казусът с липсата на титуляр на съда в Златоград може да намери своето благоприятно решение. Това стана възможно след произнасянето на Конституционния съд отпреди три седмици по питането на главния прокурор, с което на административни ръководители, заемали длъжността два мандата в една съдебна инстанция, се позволява да участват и в процедура по избор на председател на друг орган от съдебната власт и за трети мандат.
Решаването на делото срещу председателя на ВКС в негова полза от командирован от него магистрат, както и субективните критерии, определени еднолично от Лозан Панов по командироване на магистрати, с което един проблем се решава частично, но се задълбочава друг, са достатъчно основание на Съдийската колегия на ВСС да преразгледа своето решение от 17 октомври 2017 г. по отношение на РС-Златоград, но най-вече да обърне далеч по- голямо внимание на контрола при прилагането на Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи – такива, каквито самият кадрови орган на съдебната власт е определил. Остава да разберем и дали ще бъде извършена проверка по решение № 222962 от 26.09.2017 г. на 144-ти състав на СРС.
От години командироването на съдии се ползва като инструмент за неформален контрол на цели съдилища, а и за скрито влияние върху магистратите при взимането на “очаквани” решения. Порочната практика бе повод за недоволство на част от съдиите от Софийския градски съд към ръководството на съда преди три години и бе една от причините за край на кариерата на Владимира Янева. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов бе един от членовете на Висшия съдебен съвет, които остро критикуваха практиката на командироване на съдии, заради която под съмнения бяха поставени редица съдийски решения.
Какво обаче би се случило, ако тази практика е продължена, с единствената разлика, че вече се прилага от същите, които се обявиха за борци срещу нея. Какви трябва да са последиците, ако командироването е осъществено лично от председателя на ВКС, а след това преместеният от малкия провинциален съд в Софийския районен съд (СРС) магистрат трябва да решава дело, по което ответник се явява именно Лозан Панов? Магистратът би могъл да си направи отвод по делото, за да избегне и най-малкото съмнение в своята обективност, но не го прави. Вместо това се произнася в полза на благодетеля си. Кой сега трябва да реши има ли конфликт на интереси, кой трябва да се сезира и да поиска извършването на проверка? Съдийската колегия на ВСС? Инспекторатът? А защо не и Лозан Панов? Дали ще поиска проверка на собствените си действия и на съдии, решили дело в негов интерес.
И докато очакваме институциите да проявят самоинициатива, ето фактите, които трябва да проверят:
Със заповед № 624 на председателя на ВКС от 15 април 2016 г., от Районен съд-Пещера в Софийския районен съд е командирована съдия Лилия Терзиева-Владимирова. Срокът на командироването е 16-месечен, а мотивът – СРС “не е в състояние да функционира нормално при непопълнен щатен състав”.
В началото на 2017 г. във ВКС избухва скандал, свързан с уволнението на голям брой служители от администрацията, които пишат и до Висшия съдебен съвет (ВСС). Уволнените 12 души обвиняват Панов, че действията му са неправомерни. Председателят на ВКС се опитва да неглижира случая, като обяснява, че е предприел съкращения, с цел оптимизация на работата на съда. Това не се потвърждава, защото на мястото на освободените биват назначени нови кадри, но очевидно близки до Лозан Панов.
Един от уволнените служители е Мартина Динева, която атакува по съдебен път заповед № 441/24.02.2017 г. Динева, която е на работа във ВКС от 2008 г., настоява уволнението й да бъде отменено и да бъде възстановена на длъжност “експерт – протокол и международна дейност”, като и да й бъдат изплатени обезщетения в размер на 12 058, 92 лв. за периода от края на февруари до края на август 2017 г. Като основен аргумент за незаконосъобразността на заповедта си за уволнение Динева посочва нарушение на разпоредбите на чл. 341, ал. 2 и чл. 30, ал. 5, т. 8 от Закона за съдебната власт, според които единствено Съдийската колегия на ВСС разполага с правомощието да определя броя на съдебните служители, да съкращава и открива нови щатове в органите на съдебната власт, а в конкретния случай решение от този орган не било взето.
В жалбата си Динева твърди, че одобреното от административния ръководител на ВКС ново щатно разписание не е годно основание за освобождаването й от длъжност, тъй като не било съгласувано с кадровия орган на съдебната власт. Делото на уволнения служител срещу административния ръководител на ВКС пред СРС е разпределено на съдия Лилия Терзиева-Владимирова. Съгласно чл. 9.1 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати: “Магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. При съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли”.
Нещо, което не е сторено от съдия Терзиева, която решава делото в полза на Панов, на чиято заповед дължи командироването си от Пещера в София. Така Мартина Динева не само, че не е възстановена на работа във ВКС, а е осъдена да заплати и 1611,19 лв., представляващи разноските по делото. В случая не коментираме съдебния акт по същество. Той подлежи на съдебен контрол, но поставяме въпроса от моралната и етичната гледна точка на казуса, който се отнася до случващото се във Върховния касационен съд. Защото решението на командированата съдийка може да бъде отнесено и към председателя на ВКС, с оглед посоченото в чл. 8.6 от споменатия вече Етичен кодекс на съдебната власт, а именно:
“Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата”. С оглед на посочените факти, изглежда повече от смущаващо, че командироването като възможност за влияние над съдиите, особено върху тези, които правораздават в столичните съдилища, става все по-голям приоритет за председателя на ВКС. Само преди три години Панов атакуваше Владимира Янева със същите аргументи. В края на ноември в интервю за “Правен свят” председателят на СРС Александър Ангелов призова за скорошно стартиране на конкурси за нови съдии и увеличаване на щатовете в най-натоварения съд.
Този кадрови дефицит много бързо бе използван от председателя на ВКС, който вместо да ангажира вниманието на Съдийската колегия на ВСС с взимането на стратегически решения по разрушаването на хроничния проблем на СРС, обяви собствени критерии, на база на които ще командирова съдии. Така, на 15 декември 2017 г., Панов издава заповед, с която представя собствените си критерии, макар с две решения на ВСС от 2013 г. да са утвърдени нарочни Правила за командироване на съдии, прокурори и следователи. Месец по-късно, със съобщение до медиите от ВКС обявиха, че Панов вече е издал заповед за преместването на шестима магистрати от страната в СРС.
Сред критериите за подбор, председателят на ВКС е пропуснал да включи определения от ВСС с приоритет по важност фактор – натовареност на органа, от който се командирова магистрат, натовареността на оставащите да работят в него магистрати, както и какъв ефект ще последва от преместването. Ако Лозан Панов беше съобразил това изискване, едва ли би възникнал нов казус, поставящ под въпрос съществуването на Районен съд-Златоград. Сред шестимата съдии, командировани през януари в СРС, е и съдия Веселина Димчева от Районен съд-Златоград.
За нея Съдийската колегия на ВСС на 29 ноември 2016 г. е препоръчала да бъде изпратена да работи като редови магистрат в съда в Златоград, тъй като там, към онзи момент, е правораздавал само един съдия. С преместването на съдия Димчева в София ситуацията в Златоград се връща на изходно положение. Там остава да правораздава единствено съдия Динко Хаджиев, който, от своя страна, е командирован от съда в Мадан, за да изпълнява функциите на липсващия поради пенсиониране председател на съда в Златоград. В същото време, на 17 октомври 2017 г., кадровиците не позволиха на Сунай Осман – административен ръководител на Районен съд-Ардино, възможността да участва в избора на председател на съда в Златоград. Аргументът – съдия Осман е избиран за втори пореден мандат като административен ръководител на РС-Ардино, което пречи на избирането му за председател на съда в Златоград. Към днешна дата, казусът с липсата на титуляр на съда в Златоград може да намери своето благоприятно решение. Това стана възможно след произнасянето на Конституционния съд отпреди три седмици по питането на главния прокурор, с което на административни ръководители, заемали длъжността два мандата в една съдебна инстанция, се позволява да участват и в процедура по избор на председател на друг орган от съдебната власт и за трети мандат.
Решаването на делото срещу председателя на ВКС в негова полза от командирован от него магистрат, както и субективните критерии, определени еднолично от Лозан Панов по командироване на магистрати, с което един проблем се решава частично, но се задълбочава друг, са достатъчно основание на Съдийската колегия на ВСС да преразгледа своето решение от 17 октомври 2017 г. по отношение на РС-Златоград, но най-вече да обърне далеч по- голямо внимание на контрола при прилагането на Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи – такива, каквито самият кадрови орган на съдебната власт е определил. Остава да разберем и дали ще бъде извършена проверка по решение № 222962 от 26.09.2017 г. на 144-ти състав на СРС.
