Германският синдикат И Ге Метал (IG Metall) води битка с работодателите, за да намали, при определени условия, работната седмица до 28 часа в металургичния сектор. Франс прес прави преглед на работното време в редица страни в Европа.

Определено от закона работно време и максимумът му

Във Франция продължителността на работното време, определена от закона, над която часовете се смятат за допълнителни, е 35 часа, но в повечето страни тя е 40 часа.

Така е в Италия, Полша, Австрия и Испания. По време на кризата обаче бяха сключени временни споразумения в някои испански компании и то най-вече в автомобилостроителния сектор, за да се намали броят на работните часове с цел пък да се избегнат уволнения.

В Полша в трудовия договор може да се включи клауза за трудова седмица над 48 часа, както е например в сектора на здравеопазването, където има недостиг на лекари.

В някои страни обаче продължителността на работното време не е определено със специален закон. Така е в Германия и във Финландия, където браншовите организации решават този въпрос.

Във Великобритания законът определя само максималната продължителност на работната седмица от 48 маса от 1998 година. При все това може да се работи и повече, ако служителят го иска, или пък ако работодателят настоява (в този случай работникът има правото да откаже). Превишаване не може да има в определени сектори (авиокомпаниите, флота или в някои сектори на пътния транспорт). За работещите, които са под 18 години, таванът е сведен до 40 часа седмично.

Работна седмица от 48 часа е максимумът, определен от Брюксел (има и изключения). Тази продължителност на работната седмица и максималните допустими тавани не отразяват действителната работна седмица, която може да подхранва обществения дебат в различни страни.

Допълнителни часове

Във Великобритания законът не предвижда допълнителни часове, но компанията или колективният трудов договор могат да направят това.

В Германия и в Италия в колективния трудов договор се определя и заплащането им. Във Франция освобождаването от данъци на възнагражденията за допълнителни часове, което бе въведено между 2007 и 2012-а, бе премахнато по време на управлението на президента Франсоа Оланд.

Сегашният държавен глава Еманюел Макрон не е предвидил в програмата си планове да върне тази практика. Той обаче обеща да има освобождаване от данъци на социалните вноски по тези допълнителни часове, което бе в сила и по време на управлението на Никола Саркози.

Има ли дебат?

В Австрия имаше дебат. Само че за разлика от ситуацията в Германия, той е около удължаването на максималната продължителност на работното време. Новото коалиционно правителство на крайната десница иска да я вдигне до 12 часа дневно или до 60 часа седмично (спрямо сегашните съответно 10 и 50 часа). Това предложение бе приветствано от работодателите и критикувано от синдикатите.

Във Финландия правителство на центриста Юха Сипиле, чийто кабинет е привърженик на строгите мерки на икономии, издейства подписването през юни 2016-а на "пакта за конкурентоспособност", с който голяма част работещите да се трудят 24 часа допълнително през годината без за тях да им се плаща. Съпротивата бе слаба, защото след години на рецесия финландците са станали отстъпчиви.

Във Франция дебатът за 35-часовата работна седмица редовно се възобновява и то най-вече преди избори, но отмяната й почти не се поставя като проблем. А пък правителството няма и намерение да я реформира. Компаниите вече използват многобройните налични възможности за по-гъвкави действия. (БТА)