Тази неделя България преминава към зимното часово време. Точно в 04:00 ч. стрелките на часовниците ще бъдат върнати с един час назад и отново ще показват 03:00 ч. Така ще разполагаме с един допълнителен час за сън, но промяната невинаги се отразява положително на организма.

Макар мнозина да приветстват възможността да поспят повече, смяната на времето може да наруши вътрешния биологичен часовник и да предизвика сънливост, умора и затруднения с адаптацията.

За въздействието на промяната върху физическото и психическото здраве разказва д-р Стефани Щал, доцент по клинична медицина в Медицинския факултет на Университета на Индиана. В материал, публикуван от университета, тя обяснява как организмът реагира на смяната на времето и как можем да ограничим неблагоприятните последици.

Защо един час може да се окаже проблем?

Основната причина се крие в циркадния ритъм – вътрешния биологичен часовник, който регулира съня и бодърстването. Неговата работа зависи в голяма степен от светлината и тъмнината.

При преминаването към лятното часово време през март хората обикновено губят около час сън. Според д-р Щал на организма могат да бъдат необходими от няколко дни до няколко седмици, за да се приспособи към новия режим.

През есента ситуацията е различна. Въпреки че часовниците се връщат назад и формално получаваме още един час за почивка, това не означава непременно, че ще спим повече.

Някои хора продължават да си лягат в обичайния час, но започват да се събуждат по-рано от желаното. Така дори преминаването към зимното часово време може да доведе до недоспиване. Особено засегнати са хората, които по принцип стават рано.

Има ли рискове за здравето?

Според д-р Щал научните изследвания свързват смяната на времето с редица неблагоприятни последици за здравето и безопасността.

"През първите дни след преминаването към лятното часово време около половината от хората изпитват сънливост през деня", казва тя.

Изследванията отчитат и повишена честота на пътнотранспортни и трудови злополуки, инфаркти, инсулти, предсърдно мъждене и нарушения в настроението в периодите след промяната.

Важно е обаче да се направи разграничение между двете сезонни смени. Част от най-сериозните установени рискове са свързани предимно с пролетното преместване на часовника напред, когато се губи час сън. Есенната промяна също може да наруши режима на почивка, но не бива автоматично да се приема, че води до същите рискове в еднаква степен.

Кой се адаптира най-трудно?

Възрастта и индивидуалните навици за сън оказват влияние върху това колко лесно организмът се приспособява към промяната.

Според специалиста преминаването към лятно часово време е по-трудно за тийнейджърите и хората, които обичайно си лягат късно.

Есенната смяна пък може да създаде повече затруднения за ранобудните.

При възрастните хора адаптацията понякога отнема повече време, което означава, че неприятните симптоми могат да продължат по-дълго.

По-уязвими са и хората, които вече страдат от недоспиване. При тях вероятността от дневна сънливост и свързаните с нея проблеми е по-голяма.

Как да подготвим организма си за 25 октомври?

Един съвет, който специалистът дава, е в съботната вечер преди промяната да си легнем около 30 минути по-късно, а в неделя да направим още една подобна корекция.

Според д-р Щал излагането на естествена светлина също играе важна роля. Разходките на открито привечер в дните непосредствено преди и след смяната могат да помогнат на вътрешния биологичен часовник да се настрои към по-късния режим.

Ако след промяната започнем да се събуждаме по-рано от желаното, експертът препоръчва да избягваме екраните до обичайния час за ставане.

Специалисти съветват още да се избягват големи количества кофеин, особено в рамките на десет часа преди лягане, а спалнята да бъде максимално тъмна. Особено внимание трябва да се обърне на дейностите, които изискват висока концентрация, включително шофирането. През първите една-две седмици след промяната е необходимо да бъдем по-предпазливи и никога да не сядаме зад волана, ако изпитваме сънливост.

По-добре ли е изобщо да спрем да сменяме часовниците?

Темата за премахването на сезонната смяна на времето продължава да предизвиква дискусии. От медицинска гледна точка обаче д-р Щал смята, че постоянното стандартно часово време (зимното) е по-благоприятно за човешкия организъм. Причината е, че то съответства в по-голяма степен на естествения ни биологичен ритъм, като осигурява повече светлина сутрин и по-малко вечер.

Според специалиста постоянното лятно часово време също може да има неблагоприятни последици, тъй като създава продължително разминаване между вътрешния часовник на организма и естествения цикъл на светлината.

Изследвания свързват подобно разминаване с повишен риск от затлъстяване и сърдечносъдови заболявания.

Аргументите в полза на постоянното лятно часово време обикновено са свързани с удобството от по-дългите светли вечери, а не със здравословни ползи.

Според д-р Щал здравето трябва да остане основен приоритет при вземането на подобни решения.

Засега обаче часовниците в България продължават да се местят два пъти годишно. А дали допълнителният час ще означава и по-добра почивка, зависи до голяма степен от това доколко сме подготвили организма си за промяната.