Хората, които прекарват повече време във фазата на бързите очни движения (REM) по време на сън, може да имат по-нисък риск от развитие на десетки заболявания. Това показва мащабно проучване, обхванало близо 100 000 възрастни във Великобритания.

REM фазата е периодът, в който мозъкът е особено активен и се появяват най-ярките сънища. Изследователите установили, че по-продължителният REM сън е свързан с по-нисък риск от 83 различни заболявания, сред които деменция, сърдечна недостатъчност и болест на Паркинсон.

Резултатите са впечатляващи, но учените подчертават, че откритата връзка не доказва причинно-следствена зависимост.

Изследването е проведено от учени от Пекинския университет и Столичния медицински университет в Пекин, които използвали данни от британската здравна база UK Biobank.

Между 2013 и 2015 г. участниците носили специални устройства на китките си в продължение на седем последователни дни. Те записвали движенията на тялото, чрез които учените можели да оценят продължителността и различните фази на съня.

След проверка на качеството на данните в анализа били включени 95 559 души на средна възраст 56,2 години.

Изследователите използвали система с машинно обучение, наречена SleepNet, която разпознава модели на движение, характерни за REM съня, останалите фази на съня и будното състояние.

След това учените сравнили получените данни с болничните досиета на участниците, проследявайки 1049 различни здравни състояния.

Средният период на проследяване бил 8,9 години, като анализът обхващал данни до 1 април 2024 г.

Взети били предвид и фактори като възраст, пол, индекс на телесна маса, тютюнопушене, употреба на алкохол, физическа активност и влияние на околната среда.

Повече REM сън, по-нисък риск от деменция
Анализът установил 156 статистически значими връзки между характеристиките на съня и последващото развитие на заболявания.

Най-забележителните резултати били свързани с REM фазата.

Хората, които прекарвали повече време в нея, имали по-нисък риск от 83 заболявания, включително високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, деменция, болест на Паркинсон и множествена склероза.

При сравнение на участници с приблизително 48 минути разлика в продължителността на REM съня за една нощ учените установили, че тези с повече REM сън имали:

26% по-нисък относителен риск от сърдечна недостатъчност.
46% по-нисък относителен риск от деменция.
Тези проценти отразяват статистически зависимости. Те не означават, че увеличаването на REM съня с 48 минути непременно ще намали риска от заболяване в същата степен.

Интересното е, че връзката се запазила дори когато учените отчели общата продължителност на съня. При разглеждане на REM фазата като дял от цялото време, прекарано в сън, статистически значими зависимости останали за 54 заболявания.

Дълбокият сън също има значение
Изследването установило ползи и при хората, които прекарват повече време в дълбок сън.

По-продължителната фаза на дълбок сън била свързана с по-нисък риск от седем заболявания, сред които диабет тип 2, тежко депресивно разстройство, сънна апнея и болест на Паркинсон.

Общата продължителност на съня също се оказала важна.

Учените открили връзки между часовете сън и 86 здравни състояния. При 69 от тях най-ниският изчислен риск бил свързан с продължителност между шест и осем часа на нощ.

Особено неблагоприятни резултати били отчетени при хората, които спели по-малко от пет часа.

По-продължителният сън също бил свързан с по-нисък риск от 50 заболявания, което показва, че зависимостта между съня и здравето е сложна и не може да бъде сведена до едно универсално число.

Може ли повече сънуване да ни предпази от болести?
Въпреки мащаба на изследването учените предупреждават, че резултатите не доказват, че увеличаването на REM съня само по себе си предотвратява заболявания.

Възможно е съществуващи здравословни проблеми да нарушават съня още преди поставянето на диагноза. Фактори като стрес и хранене също могат да влияят както върху съня, така и върху риска от заболяване.

Има и технически ограничения. Устройствата на китката измерват движенията на тялото, а не директно мозъчната активност.

Макар алгоритъмът SleepNet да е обучен и проверен чрез лабораторни изследвания на съня, точността му при разграничаване на отделните фази е умерена.

Оценките му за REM съня се различавали средно с около 17 минути от лабораторните измервания.

Освен това участниците носили устройствата само една седмица, което може да не отразява обичайните им навици през следващите години. Изследването използвало основно болнични диагнози, а преобладаващата част от участниците били бели, което също ограничава приложимостта на резултатите към други групи.

Въпреки тези ограничения проучването добавя нови доказателства, че качеството и структурата на съня са също толкова важни за здравето, колкото и неговата продължителност.

Засега специалистите не препоръчват хората да се вманиачават в процентите REM сън, показвани от смартчасовниците.

По-полезният съвет остава познат: достатъчно сън, сравнително постоянен режим на лягане и събуждане и консултация с лекар при продължителни проблеми със съня.

Превод: GlasNews.bg