1 май е официален празник у нас от 72 години. Чества се обаче и десетилетия по-рано. Мнозина продължават да го свързват с мащабните манифестации преди 1989 г.
Каква е историята на този празник, припомня Теодора Трифонова.
Всичко започва на 1 май 1886 г. в Чикаго.
Тогава е проведена национална стачка с искане за 8-часов работен ден и социални права. Недоволството прераства в размирици, полицията ранява над 200 протестиращи, убити са четирима.
„Тогава се появяват тези организации, наречени „синдикати”, и се появява този инструмент за защита на права – стачката. Вторият интернационал още в края на XIX в. прави от това политически въпрос”, обяснява историкът доц. Веселин Методиев.
Исканията на работниците стигат до Европа.
През 1904 г. конференция на социалистите в Амстердам решава да отбелязва датата с еднодневна стачка. Така денят се превръща в неработен, макар и неофициален празник.
„Тази идея идва отвън, защото България е селска държава, но въпреки това и малкото работници, които има, са силно експлоатирани, и социалдмеокрацията се ангажира да ги организира да защитят своите права”, обяснява друг историк – проф. Искра Баева.
От 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
„Комунизмът си присвоява този ден, за да го направи част от своя календар... Това е пропаганда”, посочва доц. Методиев.
Шествия в чест на първи май бяха организирани в редица големи европейски градове.
