Тази година не сложих кисело зеле и ми е гузно като на Вернер фон Браун на път към САЩ.
Купувам си по некоя ядрена главица от зеленчука под нас, не е лошо, но е доста простодушно. Без хрян, цвекло, царевица, гюла и ябълка. Вероятно му слагат натриев бензоат, не знам…може и формалин, или други препарации.
Едно нещо, обаче, му признавам на капитализмо – найлоновите пликчета не са кът!
По соца у Перник, където дедо ми беше свещеник, Бог да го прости, та баба ми попадия, като ни пратеше майка ми за кисело зеле от нейното, тя се чудеше в какво да го сложи, та да не тече три преки до нас. Найлоновите торбички хич ги нямаше. Ако некой е скатал найлоновата „чанта“, от корекомска покупка, пазеше я именно за такъв случай.
Те, пликовете от Кореком, бяха доста шарени. Гледаш забързан гражданин или гражданка в сивото, кафяво или черно палто, а от ръката му съблазнително виси зрелищен плик – „Марлборо“, или „Балантайс“ , а вътре какво?...Кисело зеле.
Някъде дупчица в ъгълчето на корекомската торба издайнически пуска розова струйка връз белия сняг. Една година и аз получих западно-опакована зелка в корекомски плик, вместо в тенджера. Гордо закрачих към дома, снегът хрупка под гумените ми ботушки, зад мен се стича весело розовата струйка на сок-изтрезве, от някакъв джам прозвуча упадъчната „АББА“, и съвсем ми стана американско. Тамън да си влезна във входа, когато ме настигна задъхан съсед, за да ми се подиграе с любов – „Кисеуо зеуе у пуик Рифуе, а?!“ – и прихна в смях. Апропо, за тези, които не помнят, че тогава английският беше кът, както и найлоновите пликове – „Рифуе“ наричахме дънките – „Райфъл“.
Всъщност, не знам защо ви го разказвам това…
Ааа, сетих се!
Щото днес ще правя сарми от кисело зеле и не знам как ще ми се получат с купешка зелка. Да. Весела Нова Година! Здрава, богата и мирна!
