Китай продължава да губи валутните си резерви с впечатляващи темпове, пише „Блумбърг”. Само през януари страната хвърли 99.5 милиарда долара на фондовия си пазар, за да спре понижението на цените на акциите.
Така валутните резерви слязоха до минималните от 2012 година 3.3 трилиона долара. За цялата 2015 година Пекин е извадил и похарчил от резерва си 512 милиарда долара, което е рекорд за харчене на пари в света откакто има публична статистика. Препоръчаният от Международния валутен фонд необходим резерв на страната е 2.8 трилиона долара.
Тези пари трябва да покриват 10% от годишния експорт, 30% от краткосрочния външен дълг, 20% от други външни задължения и 5% от паричния агрегат М2. Така, ако темпът на изпразване на валутния резерв продължи, Пекин ще слезе на ръба до 5-6 месеца. И ако пробие препоръчания от МВФ обем на валутни резерви, това ще предизвика паника сред инвеститорите и ще усили натиска върху юана.
За да задържи курса на националната си валута, Китай взима екстрени мерки. Така работещите в Хонконг банки получиха разпореждане да ограничат даването на кредити в юани с цел да намалят паричната маса в обръщение и да ограничат възможността за спекулиране с курса.
Това оказа въздействие и закрепи курса на ниво 6.8 юана за един долар. Но според прогнозите на експерти, Националната банка на Китай ще трябва да девалвира националната валута поне до ниво 7.5 юана за долар още през настоящата 2016 година. Но дали това ще спаси страната от икономическите проблеми-забавяне на ръста на производството и изтичането на капитали- е доста спорно.
Марица.бг припомня, че нивото на държавен дълг в Поднебесната е над 200% от БВП на страната. Цените на петрола се сринаха по една проста причина - Китай не може да поддържа повече такива темпове на растеж, чрез помпене на дълг.
В същото време страната показва признаци на "нетипичен" Капан на средните доходи - хем доходът на глава от населението е около 7 000 долара на глава, хем средната класа в страната е само 12%. Проблемът със средните доходи се появява, когато БВП на глава от насаланието в една развиваща се страна достигне 10 000 долара и когато средната класа нарасне на поне 40% от населението.