Любовта е онова чувство, което ни кара да не сме самотни. Но какво се случва с любовта по време на криза? Избуяват ли пламъците на страстта или се превръщат в жалки отломки в пепелта? Психотерапевтът Ирина Кирякова споделя опита си след многото срещи с хора, изгубили вярната посока в любовта.

Животът е най-добрият психотерапевт

Любовта е нужна във всичките й измерения, особено тази към нас самите. Ако се обичаме и щадим, и не се идентифицираме само с кризата, понеже сме загубили работата си или се е разпаднало семейството ни, по-правилно е да извадим от себе си позитивното, за да ни даде надежда и да продължим напред.

“Може би не случайно преживяваме тази икономическа криза, продължава г-жа Кирякова. - Тя ни кара да се обърнем към други стойности, да се замислим, че сме клетки от един организъм и ако вредим на другия, вредим и на себе си. Промяната в мисленето е онзи катаклизъм, който се свързва с 2012 г. Животът е най-добрият психотерапевт, който ни праща там, където имаме да учим урок. Ако не го научим, получаваме още по-силен шамар, за да ни стресне и да ни накара да се замислим какво се случва с нас.”

Разривът между партньори може да е край, но и ново начало

Според Ирина Кирякова и конфликтът между двама души идва, за да подскаже, че нещата не могат да продължат да се случват както досега. Връзката им има нужда от нещо ново. Двойките, които търсят консултация при нея, обикновено зациклят в обвиненията си срещу другия. Признават своите слабости, но не и в присъствието на партньора си. И проблемът е, че никой не иска да приеме, че грешките са в него. Целта на психотерапията е да прекрати хвърлянето на камъни от едната в другата градина, всеки да се обърне към себе си и да прецени какво да направи, за да подобри ситуацията. “Когато всеки започне да работи върху себе си, нещата се оправят. Същото е и по време на разрив, независимо дали в личните отношения, свързан с болест, или с нещо друго. Кризата идва, за да ни накара да се развием и израснем. Ако не можем да помогнем с рационално решение, можем да покажем любов, грижа, съпричастност. Обикновено в трудни времена излизат по-дълбоките стойности и се вижда какво има на дъното. Материалното в момента компенсира всичко в обществото чрез власт и трупане на вещи, и когато някой ни ги вземе, остава същността и идват въпросите - кой съм аз, какъв е смисълът ми на живот, какво правя изобщо? Любовта е тази, която ни кара да се чувстваме част от по-голяма общност, от семейство. Затова кризата може да е и шанс, защото ни тласка да се обърнем към по-важни неща. И много двойки може да се разпаднат, защото ще видят, че не е останало нищо от отношенията им.”

На какво се крепи една връзка

По време на уъркшоп с Хорхе Букай, посветен на книгата му “Кой съм аз? Накъде отивам? С кого?”, Ирина Кирякова си спомня, че писателят препоръчал периодично да отговаряме на тези въпроси, защото се променяме, както и всичко около нас, и отговорът днес няма да е същият като този отпреди 2 години, както и след още 2. Според автора, който е и психотерапевт, партньорството се крепи на 3 стълба - доверие, чувства, свобода и който и да бутнем, то ще се разпадне.

“За зряла и осъзната любов може да се говори, когато тя е всекидневен избор, без зависимост, натиск и страхове, а с много свобода, споделя възгледите си г-жа Кирякова. - Конфликти може да има от различно естество, но те не са фатални, когато двама души компенсират липсите и вървят в една посока. Ревност-та кореспондира с вътрешната неувереност. А изневярата е крайна фаза, макар че понякога тя може да е трамплин в отношенията, стига те да не са се изчерпали. Често човек описва състояние, породено от партньора, което е капан, сигнализиращ, че си влюбен в отношението му към теб, не в самия него.”

Липсата на секс е индикация за отчуждаване

Клиентите на Ирина Кирякова разкриват и интимния си свят, защото понякога именно там е проблемът. А сексът е най-висшето в интимните отношения или поне би трябвало да е. Обикновено първата индикация за разрив между двама души е ограничаването или липсата на физически контакт. Телата боледуват от липсата на секс, защото кожата е най-голямото ни сетиво и тя има нужда да бъде докосвана и да реагира. Когато се наруши физическият контакт, страдаме. Тялото реагира като последна инстанция, ако един проблем не е решен на ниво психика и поведение.

Психотерапевтът разказва, че често хора с проблемна кожа трудно общуват и съответно това се прехвърля и в сексуалните им отношения. Възможно е, ако сме имали много пъпки в пубертета и това ни е комплексирало, след време да проявим компесаторна реакция, защото проблемът е останал в дълбочина. “Когато човек се свързва с някого, той му се доверява, съблича душата си. Но ако има броня и другият не може да стигне по-дълбоко, често не съзнава защо чувства празнота, без да си дава сметка, че сам отблъсква другия”, казва Ирина Кирякова и уточнява, че не дава рецепти, а помага на хората с въпроси и насоки да открият ключето в себе си и сами да стигнат до своето решение. Защото това, което за един е лекарство, за друг може да е отрова.