Когато не можеш да го преживееш, нека го изживееш

Нека изпитваш болка, нека бъдеш объркана, нека се будиш стресната през нощта, спомняйки си, че все пак си нормален човек. Нека изживееш всичко това.

Нека бъдеш нерешителна. Нека бъдеш отворена за бъдещето. Нека бъдеш извън контрол и напълно извън всякакви норми. Нека животът бъде загадка за теб.

Нека се обърнеш за помощ към Бог, към Вселената или към каквото вярваш.

Нека това, което усещаш да „разруши“ черупката, в която си се скрила и да те принуди да прозреш свободата на собствения си ум. Нека стане бъркотия и пълен хаос.

Нека бъде непознато и неразбрано, нека това, което изпиташ да не ти позволява да имаш последната дума.

Този свят има толкова здрава връзка с гравитацията, че ще осъзнаеш, че ако не насилваш нищо, животът ти ще се разгърне по начин, който е идеално предназначен за теб.

Трябва да оставиш нещата просто да бъдат, защото днес нищо не е сигурно и когато оставиш нещата да съществуват, ти им даваш мълчаливо разрешение да се превърнат в нещо много по-истинско и надеждно, отколкото смяташ в началото.

Когато оставиш нещата да бъдат, ти излизаш от зоната си на комфорт и пристъпваш в свят, който те води към пътя, по който така отчаяно искаш да поемеш.

Когато оставиш нещата да бъдат, позволяваш на себе си да бъдеш отворена към бъдещето, без да го принуждаваш да бъде нещо, което никога не си искала на първо място.

Има неща, които никога няма да успееш да преживееш, защото понякога е твърде трудно, за да се справиш. Ето защо трябва да оставиш нещата просто да бъдат. Трябва да оставиш нещата така, какви са, така че да могат да се превърнат онова, което трябва да бъдат.

Трябва да оставиш нещата така, за да израснеш в човек, който ще успее, независимо от обстоятелствата.

Така че, когато не можеш да го преживееш и да го забравиш, просто го изживей.