През 90-те години на 20 век цял Белград беше изпонашарен с графити "BUGARAŠI SMRADOVI UBIJAJU. GA, GU, GI, GA". 20 години по-късно следи от тези надписи все още се виждат.
Според сръбското издание "Телеграф" графитите са се появили по времето на близките срещи на по-малките белградски дилъри с новото чудовище в града – отнасят се за лидерите на прословутия Земунски клан, дошли от южната част на страната и убивали всекиго, който не им се подчини. Те са можели да правят това, защото са имали як гръб, пише изданието.
Душан Спасоевич Шиптър и Миле Лукович Кум – босовете на Земунския клан, са били така да се каже външни. И двамата са от южната част на страната – от Медведжа. Тогава "бугараши" бяха наричани всички онези, които говорят сръбски с южен акцент и думите им завършват на "-ге, -ги, -гу", пише "Телеграф".
Тези графити са били последен вопъл нещо да бъде предприето, тъй като Земунският клан става прекалено дързък и необуздан, обяснява още вестникът.
Какво се случи със Земунския клан и как той отиде в историята след зловещото убийство на сръбския премиер Зоран Джинджич – това си е вътрешен сръбски въпрос.
В публикацията на сръбското издание обаче прави впечатление думичката "бугараши", с която са били определяни някои сърби. Защо ли? Дали пък не е заради вече поизчезналото българско присъствие в тези земи – днешна Южна Сърбия? Друг въпрос е, че думата "бугараши" има негативно звучене, както между другото до неотдавна, да кажем, се използваше и в Македония.
История ли бе да я опишеш!
