Първите поздравителни картички за Коледа  се появили в Пловдив към края на XIX век. Книжарите ги внасяли предимно от Виена и Париж. Новата мода бързо се наложила и в началото на миналия век картичките станали неразделна част от празниците. С наближаването на Бъдни вечер, товарът на пощальоните ставал все по-тежък и по-тежък, пише "Марица".

С разширяването на пазара книжарите се изхитрили и започнали  да побългаряват вносната стока - просто слагали под картинката  надпис „Честито  Рождество Христово”. Родното производство се появило след 1910 г., а през 30-те години на миналия век почти изместило картинките, внасяни от чужбина. 

Надписите обикновено били банални - пожелание за весело пре­карване на светлите празници, здраве, успех, сбъдване на всички же­лания. 
Едно от редките изключения е поетичен изблик през 1912 г., при който пловдивчанин се оплак­ва, че го наказват с ядене на убити зайци. Какво да прави горкият, подчинил се на съдбата - сложил заека в тенджерата, задушил го с вино и "дранголии", подправки. Станало чудо на чудесата! „Бях принуден едно шише Садовско от 1904 г. да изтабаня след яденето...", жалва се  пловдивчанинът. 

Всъщност по-важна е картината на картичката, която е същинското пожелание. За девойката това е неж­но прегърнатата семейна двойка при пищно укра­сената елха. В друг кадър съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхата, докато съпругът, с ръка на сърцето,  обяснява колко много я обича. 

За младото семейство, което иска потомство,  на картичката трябва да са изобразени деца - хубави като куклички.  За ер­гените е изобразена крехка девойка.  Все идилични картини, които разнежвали сърцата. 

За по-старите били предназначени сцените, които напомнят за появата на Младенеца и символите на Святата нощ.  За почитателите на добрата трапеза също имало подходящо послание. Не са подминати и надеждите за много и хубави подаръци: за децата - купища играчки, за жените - скъпи бижута. Коледарите, родната украса на празника, също се появяват върху пощенските картички.

Немският шопар с венец, нашият - на пържоли

На пръв поглед, съвсем не на място се показва ухилената зурла на добре охранено прасе - обичай, възприет от немците с пожеланието за здраве и обилна реколта. Но докато при немците 150-килограмовият шопар наднича сред венец от рози или държи в уста крехка детелина, в българския вариант прасето ужасено бяга пред джелатина си, който го е погнал с ножа.

Сиреч нашенецът, като реалист, откровено набляга на пържолата, предвидена за основна украса на трапезата.

Идилична картичка от 20-те години на миналия век

Идилична картичка от 20-те години на миналия век

Немските прасенца са усмихнати и щастливи преди празника
Немските прасенца са усмихнати и щастливи преди празника

Една от най-търсените коледни картички преди 100 години
Една от най-търсените коледни картички преди 100 години

За ергените е изобразена крехка девойка
За ергените е изобразена крехка девойка

Побългарена коледна картичка като пожелание за весели и запомнящи се празници
Побългарена коледна картичка като пожелание за весели и запомнящи се празници

Пловдивчанин се жалва от убит заек на коледна картичка
Българските прасета се опитват да избягат от съдбата си
Българските прасета се опитват да избягат от съдбата си

Съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхата
Съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхата

Пловдивчанин се жалва от убит заек на коледна картичка
Пред елхата Пожелание за Бъдни вечер
Пред елхата Пожелание за Бъдни вечер