Не ме е страх, че ще ме наранят. Не ме е страх, че ще падна. Не се страхувам от удара. От предателството. Не се страхувам от болката. От раната. От излъганото доверие. Не се страхувам да скоча. Не се плаша от удавяне.

Хората не се вещи. Не си им притежател.

Не можеш да контролираш чувствата, които изпитваш към някого. Това не е избор. Няма как да кажеш „не изпитвам нищо към теб, но имам задължение към теб и се налага да продължа да те обичам”, след което да натиснеш бутон. Няма как!

Единствения ми страх, е че макар да знам всичко това, никога не успявам да простя на самата мен, че съм повярвала. Най-трудно давам доверието си, коства ми още по-големи сили да го върна към себе си след това. Най-голямата ми слабост, е че така и не се научих да си прощавам. Колко пъти трябва да загубиш в една игра, за да се научиш да я играеш?

Автор: SilviÁmica