През 60-те и 70-те години на двадесети век у нас обществена кариера се правеше с антифашистки и антикапиталистически лозунги.

Днес, 30 години след падането на комунизма, кариера и обществена изява се правят с могъщи дози антикомунизъм, видите ли, как мразим миналото.

Комунизмът беше мечта.

И икономическо оглупяване, обществена липса на идея как работи икономиката. Ние го преживяхме като температура, като болка и като блян.

Но днес комунизмът има своята втора употреба.

Той е ползван от "антикомунистите" като клетва за вярност към някакъв нов ред. Това е плашещо. Историята се повтаря.

 В този смисъл потребителите на комунизъм втора употреба са обикновени мошеници. Те правят втора цедка на старата идеология на Ленин, за да изтискат обществен дивидент. 

И това или е скучно, или не е в интерес на обществото.

Стефан Цанев е потребител на комунизма втора употреба.

Той е скучен с опита си да се покаже дисидент.

Нормално лицемерие, присъщо на ОНОВА ВРЕМЕ - заради имиджов дивидент в днешно време.

За такива хора Левчев казва - "талантът не е характер".

Днешният антикомунизъм е сцепване на разцепеното. Отломка от парче.

Ако комунизмът беше свещ, антикомунизмът е анална свещичка, докато лекуваш исторически рани.

Антикомунизмът е вреден. Той не е продуктивен, рентабилен е колкото самия комунизъм, но още по -лошо - той служи на чужди интереси.

Само един пример.

Заради анти-комунизма днес нямаме Втора атомна. И днес искаме ток от Румъния. В тази новина няма политика. Няма ляво, няма дясно, няма комунисти и дисиденти. Има пропуснати шансове, несвършена работа, обществен саботаж.

Заради антикомунизма, (който е комунизъм втора употреба) и неговата реторика ние отказваме полезна мощност, цели предприятия, работни места и пари. Само защото нещо е руско, или само защото не е американско, (респ, турско, респ. европейско и т.н.)

От камбанарията на времето антикомунистите са още по-големи идиоти от комунистите, честно, не се обиждайте. Защото в оня комунизъм, (както и в старите (!) стихове на Цанев) имаше наивитет. А в днешния антикомунизъм има робска страст.

Аз деля епохите на две - на епоха на милицията и на епоха на полицията.

Бил съм се и с едната, и с другата. Биха ме и едната, и другата. Това е дисидентство, ако исках - щях да го изтъкна. Но у нас да си дисидент се превърна в опит да си слуга на статуквото. 

А да си слуга на статуквото е нашият най-лош характер. Характерно за слугите на статуквото е да ругаят миналото. И аз съм го ругал, като всеки. Но миналото трябва да се прости. И миналото не може да е причина да сме бедни. Ние сме бедни сега. Защото обживяваме проекта на комунизма втора употреба. Което е крачка в грешната посока, другари.

Искам да надживея парадокса - че комунизмът трая само 45 години, едно историческо мигване. А антикомунизмът и неговата ирационалност могат да продължат повече време. Може би двойно повече време.

Никой не строи държава, всички плюят предишната. Кога ще спре това?

Замислете се.