Представят „Концлатерът „Белене” 1949-1987” – инструмент за моралното изтребление на всяка свободна и уникална личност

 

Днес, 22 януари, от 18, 30 ч в Конферентната зала на Гранд хотел „София” в столицата ще бъде представена книгата „Концлатерът „Белене” 1949-1987”. Автор е Борислав Скочев, а това е най-мащабното и изчерпателно изследване по темата.

На премиерата ще присъстват и бившите концлагеристи Цветана Джерманова, Петко Огойски, Дянко Марков и Сабри Искндер.
„Целта на българските комунистически концлагери е моралното изтребление на човека като свободна и уникална личност. Задачите на комунистическата репресия бе да пречупи съпротивата на народа срещу съветизацията и да произведе от българската нация една покорна и безлична маса. Престъпленията на БКП и Съветска Русия не могат да бъдат укрити – твърде много хора са приели като лична мисия истината за миналото”. Това обяви преди дни пред Faktor.bg изследователят на концлагера „Белене“ Борислав Скочев.

ЗАБЕЛЕЖКА: Получих персонално доказателство за това, че въпросът с комунистичските лагери и конкректно с “Белене”, не е затворена страница за привържениците на болшевишкия терор. Негов поклонник ме заплаши тази сутрин на спирката на автобус № 94 пред Софийския университет “Климент Охридски” в присъствието на 11 годишната ми дъщеря, че щял да ме праща в Белене.

Две неща са за отбелязване във връзка с поредната закана към моя милост ( отправена в случая от Георги Марков, както се казва тарторът на т.н. “Червенена сила”, млади ексремисти, пращани да се репчат  зад гърба на охраняващата ги полиция, заплашващи нас, протестиращите, които настояваме за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия МОЧА в София).

 

Първо, докато агресивният младеж се  опита да ме иронизира ( и дори си позволи този път да ме потупа нахално, уж “дружески”, по рамото), че съм го бил популяризирал , но че отдавна не съм писал за него – бил ми главен герой ( успях само да му кажа, че никога не може да бъде такъв в моите очи, преди той да се качи от предната врата),  но в същото време истинността на онова, което съм написал за него като за тартор на червените щурмоваци. Явно се гордее с този позор.

 

И второ, да- става дума за младеж, а не за някакъв озлобен от рухването на любимия му тоталитарен строй старец.

 

Видно е, че темата за концлагерите наистина не е въпрос на някаква уязвена партийна памет, а на затлачен от годините на безнаказаност въпрос, загнездил се в в млади и агресивни мозъци.

Share on Facebook