Златният век на ЕС свърши, заяви Кристалина Георгиева, зам.-председател на Европейската комисия, по време на международна конференция за бъдещето на европейското финансиране в Брюксел.

Георгиева описа европейския златен век като времето, в което ЕС се е разширявал, изграждал е общия си пазар, утвърждавал е свободите на движение на хора, стоки, услуги и капитали и е имал повече пари, отколкото може да изхарчи.

Днес това вече не е така, особено по отношение на бюджета. „Светът се промени и бюджетът на ЕС също трябва да се промени“, обяви комисарката, която отговаря за европейското финансиране.

Според нея след златния век в ЕС ще настъпи „век на упадък“ или на „век на героите“ в зависимост от това дали ще се намери политически кураж да се поправят неработещите механизми.

За да илюстрира тежестта на задачата тя разказа виц, според който един заместник-председател на Европейската комисия, разполагащ с къща в САЩ, който не обичал да лети, отворил бутилка, от която излязъл дух и му предложил да му изпълни желание. Комисарят поискал мост над Атлантика, за да пътува между Европа и САЩ с кола. Духът отвърнал, че задачата е прекалено сложна и му предложил да си пожелае друго. Комисарят поискал европейският бюджет отново да бъде достатъчен за ЕС, след което духът се поинтересувал дали мостът над океана трябва да еднолентов или двулентов.

Георгиева призна, че в добрите времена, които по отношение на финансите на ЕС, приключили през 2011 г., са се финансирали „някои много глупави проекти“, просто за да се похарчат парите. Тя увери, че сега това не е така и че контролът върху разходването на европейските фондове е много по-строг.

В същото време българката защити запазването на политиката на сближаване, с която европейски средства се изливат в изостаналите страни, за да им се помогне да догонят по-развитите.

„Само за няколко години 6 страни преминаха от минимални към средни доходи. Държавите, които постигат това извън ЕС, са или богати на ресурси, или не се управляват демократично. Единствено ЕС използва бюджета си като гориво за членовете си, които нямат ресурси и са демокрации“, посочи Георгиева.

Комисарката изтъкна, че парите за сближаване са от полза за страните получателки, както и за тези, които ги дават, тъй като способстват за работата на общия пазар и носят печалби за всичките му участници.

В същото време Георгиева каза, че европейският бюджет трябва да се промени и харченето на пари да се обвързва с постигането на конкретни резултати. Според нея парите трябва да се харчат основно за европейски приоритети и да показват резултати, които да са видими за гражданите. Само така те ще си върнат доверието в Европа.

Кристалина Георгиева коментира като „добра идея“ плановете за въвеждане на данък върху замърсяващите производства. Тя посочи обаче, че той трябва да се събира в страните членки, а част от него да се отчислява в европейския бюджет.

Екоданъкът е една от идеите за увеличаването на собствените приходи в европейския бюджет. Други налози, които се коментират, са свързани с облагането на големите компании, които печелят от съществуването на общия пазар, данък върху финансовите транзакции, реформа на събирането на ДДС и др. Американският финансист Джордж Сорос предлага данък върху входните визи за Шенген.

ЕС ще се върне към увеличаването на приходите си в края на годината, когато трябва да се публикува докладът на експертната група на високо равнище, ръководена от бившия италиански премиер Марио Монти. Тя трябва да предложи как приходите на ЕС да нараснат, без да се увеличава финансовата тежест за страните членки, които сега внасят около 80% от парите за общи разходи.