Легенда за пиратско съкровище в пещера подлудява иманяри, пише "Труд". За остров Свети Иван сред рибарите се носят легенди – че тук е скрито голямо пиратско съкровище. На острова имало пещера, но по време на страшна буря, отгоре и се струпали камъни и така достъпът до вътрешността и станал невъзможен. Всички били убедени, че именно вътре е скрито съкровището, което най-вероятно било скрито от пирати.
Черно море някога е било кръстосвано от пиратски кораби надлъж и шир. Освен това, стара истина е, че те закопавали съкровищата си именно на острови, и то необитаеми, какъвто е созополският Свети Иван. Иманярите до ден днешен си разменят карти и са готови да се впуснат в приключение, за да търсят съкровището, разказват местните жители.
Сега до острова се стига трудно – няма пристан и корабите трудно акостират заради вълнението. Освен разкопките на манастира, на късчето земя сред вълните има само храсти, от които изскачат зайци. През летните месеци туристи наемат рибарски лодки и морските ги карат на мидения плаж на Свети Иван – да се насладят на романтиката и самотата. Островитяните задължително си уговарят точен час с лодкаря, в който той да дойде да ги вземе обратно към брега.
През 2010- та година, проф. Казимир Попконстантинов откри сред руините на манастира частици от мощите на Свети Йоан Кръстител, а пет години по – късно и древна гробница.
Професорът разказва, че гробницата е била изградена през IV век сл. Хр. Гробницата е била за височайши особи, за което говори нейната архитектура- специфичен градеж, рядко срещан по нашите земи. Предполага се че основателят на манастира е Тома чието име е отбелязано в надписа върху кутийката, в която са били пренесена мощите и че той е донесъл реликвите и е погребан в тази гробница.
Мощите на Свети Йоан може да се окажат конфликтна точка между кмета на града Панайот Рейзи и проф. Попконстантинов. Идеята на кмета е те да бъдат пренесени в манастира, когато островът се отвори за туристи.
Професорът не е на това мнение. Мощите не могат да са изложени в манастира, защото е изключително рисковано, казва техният откривател и припомня, че костица от тях бе открадната в Сливен, където бяха изложени за поклонение. Той обаче коментира, че подкрепя идеята островът да се отвори за културно-исторически туризъм.
“Това е природен резерват, и сега туристите могат да разглеждат острова, но е нужно на входа на Созопол или на пристанището да бъдат поставени табели, указващи, че може да бъде посетен”, споделя ученият.
Проф. Попконстантинов разкри още, че има проект за реставрация и консервация на манастира, като това не означава цялостна реставрация и експониране. Ще бъде в стил “руината да въздейства”. Архитект Юлий Фърков е направил проектът, добави той. Ще има зала за експониране на археологически материали и 3 D представяне на проучванията и на реставрираните два храма, които са там. Проектът ще започне да се изпълнява 2019- 2020 година.
За пръв проф. Казимир Попконстантинов обяви и последното си откритие на острова от това лято. Манастирът и базиликата са построени върху основи на езическия храм, посветен на божеството Аполон. В предпоследния ден от разкопките бе открита част от текст на декрет, изписан върху мраморна плоча, разкри професорът. От този текст са запазени седем реда от началото на декрета.
Става ясно, че Народното събрание на Аполония е сключило най-вероятно търговски договор с Хераклея Понтика. Видно от упоменатите имена на пратениците, дошли за сключване на договора е, че сред тях е синът на Аполофан и др.
Това е писмен извор който потвърждава мнението ми че тук е имало езически храм на божеството Аполон, заключава проф. Попконстантинов.
