Малко любов, малко море, малко поезия... на това попадна нашият екип в мрежата,. Решихме да споделим с вас.

 

Водата морска мисълта ми трие,
изписвана със мида на брега.
А мисълта е все една: „Обичам те!“
И няма край чаровната игра -
вълната бяла пак се дипли нежно,
брегът я пие – рус и щур хлапак.
И моето „Обичам те“ копнежно
опитва да остане цяло пак,
да устои на вятър и на стъпки
в златистите частици от слънца,
и на искрящи, хладни сини пръски -
„Обичам те!“ И тъй – до вечността! 

 

Краси Тодорова