Изкуственият интелект е помогнал за откриването на стотици неизвестни досега земетресения под Източноантарктическия леден щит, включително в район, който изненадал учените: в средата на тектонична плоча, далеч от границите между плочите.

Резултатите, публикувани на 28 май в списание Science, показват, че Антарктида е по-сеизмично активна, отколкото се смяташе досега. Те също така демонстрират как новите технологии могат да разкриват скрити земетресения на неочаквани места.

В новото изследване учените използвали машинно обучение, форма на изкуствен интелект, за да анализират отново сеизмични данни от 49 станции, събирани през последните две десетилетия. Използвани били два набора данни: единият от периода 2001–2004 г., а другият от 2012–2015 г.

Анализът разкрил над 500 земетресения, които преди това не са били регистрирани. Те са възникнали на дълбочина между 100 и 150 километра под ледника Дейвид, който се простира на близо 1100 километра и свързва Източна и Западна Антарктида. Този голям ледник отвежда около 4% от леда на Източноантарктическия леден щит към океана, а дебелината му намалява през последните няколко хиляди години.

Земетресенията на дълбочина над 80 километра се определят като междиннодълбочинни. Обикновено такива трусове се наблюдават само по границите на тектоничните плочи, най-често в зоните на субдукция, където една плоча се подпъхва под друга.

Новото изследване обаче показва, че тези земетресения се случват в централната част на тектоничната плоча, далеч от активни граници.

„Земетресенията възникват там, където студената и твърда кора и горната мантия под Източна Антарктида се срещат с по-топли и по-меки скали под Западна Антарктида. Този контраст създава рязка промяна в тектоничната устойчивост“, обяснява геологът Лонг Хо от Университета на Алабама и водещ автор на изследването.

Откритите земетресения са с магнитуд между 1,6 и 3,5.

Според учения топлият материал в горната мантия се простира под ледника Дейвид и повдига краищата на близката земна кора. Това води до огъване и натрупване на напрежение, което предизвиква трусовете.

Хо признава, че е изненадан от големия брой земетресения на такава дълбочина и толкова далеч от границите на тектоничните плочи. Според него подобни явления може да се случват и в други части на света, но да остават незабелязани заради слабия си магнитуд.

Изкуственият интелект може да помогне за откриването им чрез повторен анализ на стари сеизмични записи.

„С развитието на инструментите за машинно обучение е възможно да установим, че дълбоките земетресения във вътрешността на континентите са много по-чести, отколкото предполагаме в момента“, казва Хо. „Ако това се потвърди, ще трябва да преосмислим ролята на тези събития в теорията за тектониката на плочите.“

Резултатите показват и че Антарктида е по-динамична, отколкото се смяташе досега.

„Дълго време се считаше, че в Антарктида почти няма земетресения“, казва глациологът Ричард Али от Университета Пен Стейт, който не е участвал в изследването. „Сега разбираме, че проблемът не е бил липсата на земетресения, а липсата на достатъчно добри инструменти, с които да ги засечем.“

По думите му данните са събрани преди повече от две десетилетия, но едва днес съвременните методи позволяват от тях да бъдат извлечени нови открития.

Откритите земетресения не са достатъчно силни, за да представляват заплаха за ледените маси или за екосистемите на Антарктида, подчертава Хо.

Следващата стъпка за изследователите е да проучат дали огромното тегло на антарктическия лед влияе върху местата, където възникват трусовете, както и как бъдещи промени в ледената покривка могат да се отразят на сеизмичната активност под нея.

Според Ричард Али остава загадка защо земетресенията са концентрирани около ледника Дейвид, вместо да бъдат разпределени по цялата планинска верига в района.

„Силно се интересувам от бъдещето на ледената покривка“, казва той. „Надявам се подобни изследвания да продължат и да се разширяват, за да разберем по-добре историята на Антарктида и възможните сценарии за нейното бъдеще.“

Превод: GlasNews.bg