Търсите хубав хляб – бял, бухнал, мек, със златиста хрупкава коричка. Ако може и да ухае подобно на този, който баба ви е месила в детството. В която и да е пекарна или хлебозавод в страната ще ви кажат: „Няма никакъв проблем! Вижте магазините ни – пълни са с апетитни хлебчета. С ким, със семена, с ръж. Едрозърнести и дребнозърнести…”

Но могат ли да издържат тези хлебчета до другия ден, без напълно да изсъхнат и се разтрошат, запазват ли вкуса и аромата си? Както тези от селските пекарни. Не! Защото за никого не е тайна, че съвременният хляб е сбироток от некачествено брашно от ГМО пшеница, химически подобрители, консерванти, коварни Е-та за хубав фасон, емулгатори – в тях може да се намери цялата Менделеева таблица.

Поради това българите затлъстяват, страдат от алергии и имат лоша кожа, а зърнарите използват много пестициди при обработване на почвата. От там вече могат да тръгнат доста лоши заболявания, за които никъде не се говори.

Брашното

Според известния американски кардиолог д-р Уилям Дейвис от Вашингтон съвременната генномодифицирана пшеница – основна съставка на хляба, е „перфектна хронична отрова”. Но никой не ни информира, че алчните за по-високи добиви земеделци ни пробутват именно такава.

Най-опасен в нея е глиадинът – това не е глутен, а нов протеин, който всъщност е опиат. Засяга рецепторите на мозъка, които пък стимулират апетита. Д-р Дейвис твърди, че именно това е една от основните причини за масовото затлъстяване. Той е изчислил, че ГМО пшеницата ни принуждава да изяждаме поне по 440 калории повече на ден, и то 365 дни в годината.

Да, никой не ни пречи да заместим вредния бял хляб с черен пълнозърнест. Това обаче е все едно да спреш цигарите и да минеш на такива с филтър, обясни д-р Дейвис. Той препоръчва житото да бъде заместено с лимец – прародител на пшеницата, но това едва ли скоро ще се случи.

Българските зърнопроизводители безотговорно използват и прекалено много отровни пестициди, за да имат по-голям добив и да предпазят реколтата си от вредители. Това трови хората, които се хранят с хляб от зърното им. Няма контролиращ орган, който да следи с какво количество пестициди се пръскат житните култури у нас.

Информацията се потвърждава от американския концерн „Монсанто”, един от най-крупните разпространители на химикали и ГМО култури в света. От него признават, че….

най-големите поръчки от Европа за хербициди и други химически продукти идват от майка България.

В момент, в който повечето европейски държави официално забраниха продуктите на индустриалния гигант „Монсанто”. За това помогна и потресаващият документален филм на Мари Моник Робен, в който тя показа мрачната картина на престъпленията към хората и околната среда на тази компания – производителка и на известните отрови аспартам, ориндж и др.

Бял или черен?

Хората масово дължат проблемите си с храносмилането на добавките в хляба. Ако той е качествен, трябва да помага на перисталтиката и е много ценен за доброто й функциониране, за изхвърлянето на токсините от тялото. Само че не е. Все повече лекари препоръчват черния хляб като далеч по-полезен от белия. Според информация на изследователи от Калифорния, ако човек изяжда 5 филии бял хляб дневно, рискът да се разболее от рак нараства два пъти.

Проблемът обаче е с какво брашно е замесен препоръчителният черен хляб?

Пълна илюзия е, че става дума за качествено, защото чистата хубава пшеница вече е дефицитна в целия свят.

За тъмните и пълнозърнести брашна се използва по-нискокачествена. Още: много спорно е доколко в България се продава нормален черен хляб, защото истинският му вариант би трябвало да се изработи от малцова ръж – недопустим лукс за страната ни.

Вече за никого не е тайна, че за да докарат тъмния цвят на хляба, заводите и пекарните слагат в тестото кой какъвто оцветител има – застояло по складовете кафе, чай, цикории. Всичките те обаче са твърде невинни пред боите, които у нас безотговорно се изсипват в тестото на т.нар. „черен” хляб и това го доказа преди няколко месеца масираната проверка на инспектори. В случая вече става дума за отровните Е-та, на които продължаваме да не обръщаме особено внимание.

Колкото до много популярния и евтин типов хляб, той се меси от недоброкачествено бяло брашно с висок процент пепелност. Казано иначе – с повече едри люспи от обвивката на зърното, които за стомасите на мнозина са неприемливи.

Още: при проверка в Германия беше доказано, че в 37% от брашната за пълнозърнести черни хлябове в Европа се съдържа отровният пестицид глифозит. С него се пръскат семената за посев, за да не ги нападнат плевели. Само че той остава и в брашното.

Маята

В т.нар. заводски хлябове слагат мая – вреден и токсичен продукт, съдържащ термофилни дрожди (захаромицети). Още по времето на Хитлер е доказано, че милиони са хората със заболявания на червата, за които маята е истински бич. Защото термофилните дрожди са химически създадени микроорганизми, които изграждат твърди съединения. Те пък правят камъни в бъбреците и жлъчката, а в стомаха засилват процесите на гниене.

Проблемът е, че количеството на маята в нашенския хляб е в пъти по-голямо от разрешената норма. Според българските стандарти тя не трябва да надвишава 4% от съдържанието на самия хляб. А в заводите бутат в тестото поне 4-6 пъти повече мая, плюс оцет и разни други вредни добавки. За да бухва тестото по-бързо. Така се печели време и се произвежда повече хляб.

Целият производствен процес на един заводски хляб е точно 1 час и 55 минути. Докато истинските майстори в малките пекарни го правят мераклийски – за 22 часа. Те активират закваската няколко пъти в денонощието, понякога слагат малко мед, който е истински катализатор на процесите.

В България се ползва и евтина турска мая, която е от живи бактерии, развъждани върху кости.

Тя има специфичен и недобър мирис, който се усеща и в хляба. Никой още не е изследвал въздействието на тази мая върху организма.

Нежните подобрители – така наричат пекарите не само добавките в хляба, но и в козунаците, кроасаните, бутертестото, корите за баница, тестото за пица. Иначе казано, всички онези тайни химикалчета, без които бизнесът им ще угасне. Клиентите дори не подозират, че има добавка, която пази влагата в хляба и вехтия козунак и пречи да се развива мухъл. Така те са дълго време „пресни”. А т.нар. кремове, примерно в кроасаните, всъщност са течни химически пълнежи. Отделно самият найлонов плик, в който се опаковат както хлябове, така и кроасани, е силно токсичен.

Земята ни вече е уморена от химическите торове и хербицидите. Хлябът ни е силно химизиран още от полето. Затова здравето ни започва от нивата, а не от здравната каса.

Причината е, че всичко, което дишаме, пием и ядем (не можем и без хляб!), се натрупва в човешкия организъм като отрови и тялото ни боледува. Как да се спасим?

Може би ако всички подкрепим родното производство на здравословни храни. Но дава ли ни някой гаранция, че ще се откажем от братската дружба със зловещия химически концерн „Монсанто” и сроните им европейски такива?

И, виждате ли, изведнъж ще изчистим почвите си от отровите му? Не. В България е сигурно само едно – че сме болни.

 

Огнян Симеонов, диетолог

източник:neutralen