Един от българските въздушни асове – о.з. полковник Йорго Киранов, навърши 90 години. Пред сутрешния блок на БТВ Киранов разказва за пътяп си от на инженер-химика, през ставането на пилот по заповед, до пилотирането за Добри Джуров и превозването на карпатски мечки

Всичко започва през далечната 1948 г., а днес той има над 10 000 часа в небето и 44 години в служба на отечеството на 13 различни летателни машини – от витловия „Фоке вулф“ до реактивния бомбардировач „Ил 28“.

 „Поначало всеки самолет е опасен, ако не го владееш. Командваш ли го, той е кротък – категоричен е о.з. полковник Киранов. – Мен ме спаси увереността в себе си. Обичах да летя. Човек няма ли куража и надеждата, убеденост в себе си – по-добре да се отказва“.

Йорго Киранов става един от най-добрите пилоти в Българската народна армия, макар да полита по принуда. Преди 71 години той заминава за Чехословакия, за да учи за инженер-химик. Върнат е внезапно със заплашително писмо в България, в което му се обяснява, че трябва до няколко дни да се яви в родното си село. Там научава, че е определен за пилот и няма място за възражения.

През 50-те години получава заповед да лети със щурмови самолет „Ил 2“, въпреки че тестовете на земята показват, че маслото в двигателя прегрява. Младият летец се качва в машината  със свито сърце.

„Излитам. След около 2 – 3 минути направо температурата на маслото се повдига. Още не съм опрял, витлото закова! Витлото на самолета закова и аз кацнах без двигател - спомня си извънредната ситуация полковникът. - Но все пак известно хладнокръвие съм проявил и то ме е спасило“.

Уменията на Йорго са забелязани от началството и той е предложен за личен пилот на министъра на отбраната ген. Добри Джуров. Цели 27 години Киранов лети с генерала на транспортен хеликоптер и го описва като „голям човек. Пълен с голяма човешка топлина към хората“.

Понякога трагичното и комичното вървят ръка за ръка. Личният хеликоптер на генерал Джуров е използван за транспортиране на карпатски мечки – личен подарък от Николае Чаушеску за Тодор Живков.

„Тези мечки дойдоха от Румъния на летището, където бяхме ние, край Пловдив – разказва Киранов. -  Бяха докарани там, и от там аз с хеликоптер съм ги извозил до курорта Кормисош. Беше много трудно, защото се разбесуваха в клетките. Те бяха по една в клетка. Ама са много тежки... И когато мечката мине отзад, хеликоптерът увисва със задницата, когато мечката мине отпред на оста, става обратното наклонение – хеликоптерът увисва напред. Тогава вече се изпотих, защото нещата бяха почти неконтролируеми“.

Йорго Киранов е одобрен пред 1969 година за кандидат за първи български космонавт. Добри Джуров обаче проваля назначението му.

„Докладват на Джуров: „Другарю министър, определен е космонавтът, ще бъде Йорго Киранов Петров“, а той вика: „Не! Следващият!“ Аз съм му пилот. Той ще ме загуби, защото ако съм аз, трябва една година да бъда в Москва на тренировки, една година да ходим да се разхождаме по света – значи той ме губи, и вика: „Не!“, спомня си полковникът.