Анексирането на Крим и дестабилизацията на Източна Украйна от Русия са най-сериозните заплахи за ЕС, идващи от страна на Москва. Това заяви първият дипломат на Съюза Федерика Могерини, след като външните министри от Общността обсъдиха отношенията с Кремъл.

Според ЕС се забелязва определен модел, който Кремъл следва, за да създава рискове за Съюза и Брюксел трябва да засили единството между страните членки, за да му се противопостави.

Могерини заяви, че Русия предизвиква рискове в различни направления - Украйна, Сирия, дезинформация, кибер заплахи, които трябва да бъдат отразени от ЕС. Сред тях тя изтъкна свиването на свободата, която критиците на Владимир Путин, неправителственият сектор и гражданското общество имат вътре в Русия.

ЕС запазва като главно условие за подобряване на отношенията си с Кремъл изпълнението на Минските споразумения за Украйна, като Германия и Франция, които са страни по тях, ще се опитат да изкарат изпълнението им от застой, каза Могерини.

Брюксел ще продължи да дружи с Украйна, Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан и Беларус, въпреки че това открито дразни Кремъл. Могерини посочи, че шестте бивши съветски републики са част от политиката за Източно партньорство, която ЕС възнамерява да развива.

28-те ще трябва да работят и за засилване на устойчивостта си на руската пропаганда и кибер атаки, както и да се опитат да бъдат по-единни в реакцията си спрямо руските провокации.

Европа ще засили финансовата подкрепа за руските неправителствени организации, за критиците на Кремъл и за обикновените руски граждани, за да им помогне да оцеляват във все по-враждабната срещу тях среда. Сред конкретните проекти, които ще получат финансиране, е увеличаването на бюджета за студентски обмен чрез програмата “Еразъм”. Могерини съобщи, че руските студенти и сега са най-многобройните неевропейски студенти в университетите в ЕС, и Брюксел иска това да се запази.

Планът на ЕС е да развива отношения с Москва в области, които смята, че отговарят на неговите интереси. Като такива Могерини посочи външната политика и сигурността, миграцията, антитероризма, борбата с климатичните промени, Афганистан, както и сътрудничеството в Арктика.

Могерини призна, че разчита на Русия да “окаже натиск” на режима на Башар Асад в Сирия да прекрати военните действия в страната.

“Натискът срещуАсад може да бъде оказан от тези, които го подкрепят, а ние не сме сред тях”, заяви Могерини.
Тя добави, че разчита Русия и Иран, които са най-близките съюзници на сирийския режим, да проявят политическа воля за прекратяване на войната, както и че Дамаск ще бъде склонен да се вслуша в посланията, идващи от Москва и от Техеран.

От 2014 г. ЕС прилага различни санкции срещу приближени на управляващите в Кремъл заради действията на Русия в Украйна. Част от тях бяха удължени. Нови решения по тях се очакват през юни.