Около 41% от българите, или четирима от всеки 10 наши сънародници, живеят в пренаселени жилища. Това показват данни от анализ на Евростат за състоянието на жилищния фонд в Евросъюза през 2017 г. Средният показател за пренаселеност в ЕС е около 17%, отчита европейската статистика.
Близо 1,1 милиона българи, или около 15 на сто от населението у нас, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, тоест удвояването на домакинствата в един апартамент, е доста често срещано явление сред българите с по-ниски доходи в градска среда.
Случва се често 3 поколения, или около 6-9 членове на едно домакинство, да обитават маломерно жилище от 60-70 квадратни метра.
Освен това около 80% от децата у нас под 18-годишна възраст, както и около 60 на сто от младите хора на възраст 16-29 години, са контингент от домакинства, които живеят в пренаселени жилища.
Процентът на пренаселените жилища у нас в големите градове е около 48 на сто /при 18 на сто за ЕС/, в малките градчета и предградията - около 40 на сто /при 15 на сто за ЕС/ и в селските райони - 33 на сто /при 17 на сто за ЕС/, показват данните на Евростат.
На фона на изключителната пренаселеност на жилищния фонд у нас анализът регистрира и значително висок процент от незаети жилища в градовете и селата, които стоят празни - от общо 3,9 млн. броя единици жилища у нас – около 1,2 милиона, или 31 на сто, са необитаеми и незаети.
В градските райони незаетите жилища са над 650 хиляди (25 на сто от жилищата в градска среда), а в селските райони незаетите жилища са над 560 хиляди, или 43 на сто от сградния фонд по селата. Само в столицата и в София-област незаетите жилища са около 250 хиляди.
Тези диспропорции се обясняват както с намаляване броя на населението у нас през последните години, така и с емиграцията на българите извън страната или вътрешната миграция от селата към градовете, което освобождава много жилища и ги прави свободни и необитаеми.
