В ранния следобед на 20 април 1889 година, в малкото градче Браунау, в семейството на Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, който два дни по-късно кръщават с името Адолф. Той е четвъртото от шестте деца в семейството.

През 1892 г. те се преместват в Пасау, Германия. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си. През 1894 г. семейството отново се мести в Леондинг, близо до Линц, а през юни 1895 г. Алоис Хитлер се оттегля в малко имение край Ламбах, където се заема със земеделие и пчеларство. По това време малкият Адолф Хитлер ходи на училище в близкото село Фишълхам. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и, по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за Френско-пруската война сред вещите на баща си.

След 1905 г. Хитлер води бохемски живот в столицата Виена, като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си. На два пъти, през 1907 и 1908 г., не успява да влезе във Виенската академия на изкуствата с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура. На 21 декември 1907 г. майката на Хитлер умира от рак на гърдата на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в академията, положението му още повече се влошава. През 1909 г. живее в приют за бездомни, а през 1910 г. се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля.

По време на Първата световна война Адолф Хитлер служи на германо-френския фронт във Франция и Белгия в състава на Баварския 16-ти резервен полк, наричан също Полк „Лист“ по името на първия си командир, като до края на войната достига звание ефрейтор. На фронта той изпълнява опасни задачи и често е изложен на неприятелския огън. Взема участие в някои от най-тежките сражения на германо-френския фронт, сред които битките при Ипер, Сома, Арас и Пасхендале. През октомври 1914 г. при Ипер загиват около 40 хиляди души, като в ротата на Хитлер от 250 души оцеляват 42.

На 15 октомври 1918 г. Адолф Хитлер е приет в полева болница, временно ослепен от нападение с иприт. Според по-късните му твърдения именно тогава той се убеждава, че целта на живота му е „да спаси Германия“. Хитлер от младежките си години се възхищава от Германия, а по време на войната се превръща в пламенен германски патриот, въпреки че получава германско гражданство едва през 1932 г.

В рамките на две години Хитлер успява да стане абсолютния и непоклатим лидер на малката партия. Сменя името ѝ от DAP на Националсоциалистическа германска работническа партия. В 1928 г. на изборите за райхстаг нацистите печелят само 12 места, което е слаб резултат в сравнение с 54-те мандата на комунистите. По време на икономическата депресия от 1929 г. Хитлер заедно с националиста Алфред Хугенберг води кампания срещу „плана Юнг“. Чрез контролираните от Хугенберг вестници най-сетне пред Хитлер се открива възможност да изложи идеите си пред нацията. Освен това той има шанса да спечели на своя страна повече едри индустриалци и бизнес магнати, които да осигурят солидна финансова подкрепа за движението му. През 1930 г. изборите за райхстаг правят NSDAP втората по големина парламентарно представена политическа сила със 107 депутати (за нацистите гласуват над 6 милиона души). Комунистите успяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е ясен – шумната пропаганда на Хитлер е спечелила вниманието на германския избирател.

След инвазията в Полша на силите на Вермахта (септември 1939 г.), Великобритания и Франция обявяват война на Германия, което води до избухването на Втора световна война, в Европа. Първоначално, Страните от Оста окупират по-голямата част от континентална Европа, както и части от Азия и Африка, преди поврата във войната през 1943 г., и последвалото военно поражение от Антихитлеристката коалиция. Към пролетта на 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун. След по-малко от 24 часа двамата се самоубиват във фюрербункера. Под ръководството на Хитлер, Третият германски райх провежда политика на геноцид срещу евреите, в резултат на което са избити поне 5,5 милиона евреи. Режимът на Хитлер също така е отговорен за смъртта на милиони други жертви, смятани за по-низши или излишни, поради своята етническа принадлежност, политическите си убеждения, физически недъзи, психически увреждания, сексуална ориентация, криминални прояви.

Около смъртта му витаят много спекулации и граничещи с фантазията твърдения - че той е избягал от Берлин, че се е заселил в Аржентина, в Америка, във Франция.