От бурето с барут, както са известни Балканите, през тази година идваха новини, които не влязоха в световните топ вести, както по времето на разпадането на бивша Югославия или кризата с мигрантите преди година-две.

За България обаче имаше важни и добри новини. След политическа криза, продължила повече от две години, Македония се сдоби с ново правителство. То отвори страната към България. Двете държави подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. После премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев заедно честваха Илинденско-Преображенското въстание в Скопие.

През ноември пък Македонската православна църква изпрати писмо до Българската православна църква с протегната ръка за заедност. Българският Свети Синод отговори, че ако МПЦ признава БПЦ за своя майка-църква, то БПЦ е готова да се застъпи пред останалите православни църкви за установяване на канонически статут на МПЦ.

През годината премиерът Борисов неколкократно заяви, че в отношенията с Македония е важно да се гледа към бъдещето. Миналото беше оставено този път не на историците, както обикновено се казваше досега, а на специална експертна комисия, която предстои да бъде сформирана съгласно подписания двустранен договор. Тя трябва да работи за обективно изясняване на общата история на България и Македония.

И макар днешните македонци в Република Македония да заявяват, че те са отделен народ и нация и това трябва да се уважава, трябва да се зачете и фактът, че допреди няколко десетки години хората във Вардарска Македония са били българи и са се заявявали като такива.

А в другия край на Балканския полустров едни българи са запазили българското си самосъзнание и до днес и през тази година Албания най-накрая призна българското национално малцинство в страната. Този успех беше постигнат благодарение усилията както на българската общност в Албания, така и на хора от България – включиха се евродепутати, а и самият премиер.

Важно събитие през годината се случи с още една балканска държава с излаз на Адриатическо море – Черна гора. Тя стана 29-ата членка на НАТО. С приемането й Северноатлантическият алианс вече има пълна доминация в района на Адриатическо море.

Русия не беше особено щастлива от факта на черногорското членство в НАТО. В източната част на региона обаче един друг факт вероятно носи задоволство в Москва. Строежът на газопровода „Турски поток“ е в пълен ход. С него България засега е изключена от пътя, по който руският газ ще стига до Европа.

В Турция през тази година се проведе референдум за конституционни промени, които да заменят парламентарната система с президентска. Той беше спечелен от Реджеп Ердоган, който може да остане на власт поне до 2029 г., доближавайки управлението до едноличен режим. Междувременно Турция изостри отношенията си с Германия, със САЩ, дори с НАТО.

В Сърбия за членство в НАТО и дума не може да става. Декларираното й желание за членство в Евросъюза обаче навежда на размисъл предвид очевадно близките отношения на западната ни съседка с Русия. Западът обаче заяви на Белград, че ще трябва да избере между единия и другия стол – с Русия ли е или със Запада.

Годината сложи край на една институция, създадена заради събитията от разпадането на бивша Югославия - Международния трибунал в Хага. Точката сложи по драматичен  начин един босненски хърватски генерал – Слободан Праляк се самоуби в самата съдебна зала, след като чу потвърдената си 20-годишна присъда.

Отвън погледнато, новините през тази година бяха добри и за южната ни съседка Гърция. Според Германия Гърция е излязла от кошмара на кризата след проведени реформи. Правителството в Атина дори намери 1,2 милиарда евро, които да раздаде като коледни бонуси на един милион социално слаби и на граждани със средни доходи.

От 1 януари 2018 г. България поема шестмесечното председателство на Съвета на ЕС. Един от заявените приоритети ще са Западните Балкани. Да се надяваме на добри новини за региона.