Летище София, гейт 1, малко преди да се качим на самолета.

Шумен и натрапчив диалог между две руси мацки с екстеншъни и твърде много грим в 5 сутринта:
- Начииии, едва издържах една седмица в тая кочина. Добре, че всяка вечер бръмчахме с мойте хора. 
- Кошмар! Вече въобще не ми се идва в българия! Не мога да им гледам тъпите мутри!
- Мани ги бе! Селяндури прости. Байганьовци. 
 

Стотина пътника мълчим, силно потиснати от собственото си нищожество.

Три часа по-късно, летище Лутън, на опашката за кафе пред Costa. Същите две мацки, доста тихичко:
- Вие другата седмица къде чистите?
- Някъде в Уест Финчли. Оная мърла полякинята пак ще ме трови, че не мия добре прозорците. Вие къде сте?
- Май ще чистим някакво общежитие в Рединг.