Как се стига до хипертрофия на егото
Не е лошо да имаме по-ярко изразено его. Това ни помага да се самоопределим като личности, докато трупаме опит в живота. Показва ни кое е ценното за нас самите. Но днес има все повече хора с хипертрофия на егото – „състояние, при което егото е в криза”, обяснява психологът Мария Рачева.
В наши дни често егото се „изкривява”, защото го товарим с неправилни очаквания: например, че трябва да имаме скъпа кола, много пари, все материални неща. Но когато то се „спъне” в реалността, в която живеем и виждаме, че не може да имаме и половината от това, което искаме, настъпва криза. Важно е родителите да помагат на децата си да растат с правилна самооценка, защото ако тя се разминава с това, което те са, егото им може да се „счупи”. Ако егото не се „поправи”, то може да се изкриви още и човек да „заболее” например от мания за величие или обратното - да започне да не се харесва. „Кризата може да се разреши, когато човек прецени ценностите, които са важни за него и внесе ред в тях”, обяснява психологът Мария Рачева.
Днес родителите казват: „Детето ми е най-можещото”, „Най-красивото”, „Най-умното” и никой не бива да му прави забележка, дори неговите учители. „Вместо да правят този погрешен ход, нека родителите се фокусират върху изграждане на качества у детето си. Когато то има измамно развито его, не може да приеме обратната връзка и никаква критика. А когато във всяка ситуация малкото си казва, че знае най-добре от всички, реалността му се изкривява. Това е опасно. Човек трябва да може да вижда обективно света и себе си. Само тогава може да е удовлетворен от себе си и спокоен, и да се справя с насилието в обществото”, казва проф. Аджит Кулкарни - един от най-известните лекари хомеопати в Индия.
Как се стига до хипертрофия на егото
„Егото при децата може да се „повреди” ако попаднат в среда, където получават главно отрицателни оценки от връстниците си или от авторитети. А при възрастните това може да се случи и от липса на кариерна оценка”, казва Мария Рачева. Тя обяснява, че егото може да е пречка да изпитваме щастие в настоящия момент, защото то е натоварено с по-високи очаквания от това, което имаме като материални придобивки или което сме постигнали в живота. Когато егото атрофира, са неизбежни депресивните процеси: негативен възглед за себе си, негативна интерпретация на уменията, негативно очакване за бъдещето. А когато егото е в повече, говорим за свръх его, което от своя страна е вид невроза. „При нея всичко, което се случва с другите, се вижда като огледало на собствените мисли, идеи, желания и очаквания, и така става разминаване с действителността. Ако дълго време не поглеждаш събитията през очите на тези, които споделят с теб или се идеализираш, те ще започнат да те оценяват ниско, да те тъпчат или изолират”, обяснява психоложката.
Как да научим децата си да гледат на себе си обективно
Като им показваме, че ги обичаме такива каквито са, като ги подкрепяме. Трябва да им позволим да грешат и да падат, след това да ги научим да стават, а не да ги надъхваме да печелят винаги и да са най-добрите. Ако родителите не са се справили, коригиращ фактор за самочувствието на детето могат да бъдат учители, треньори, наставници, които създават сигурност и вяра в тях. Самочувствието се гради в контакт с други себеподобни. Добър вариант е съревнованието, но когато е реално и се случва с правила, а не изобщо или на всяка цена. Интелектът също има значение в този процес.
