Дълго време той се радваше на невиждана народна подкрепа благодарение на ореола си на партизанин: но Никарагуа сега изглежда отегчена от 72-годишния президент Даниел Ортега, срещу когото се надигна вълна от демонстрации, довели до смъртта на най-малко 43 души, пише Франс прес.

Искрата, която възпламени гнева на 18 април, е пенсионната реформа, която въвежда повишаване на вноските и намаляване на пенсиите.

За мнозина от жителите на страната - една от най-бедните на американския континент, промяната беше капката, преляла чашата на търпението им.

"Това не ми хареса, защото щяха да ни отнемат пари, с които можем да си купим ориз или захар, пари, от които се нуждаем", казва 61-годишният пенсионер Хилберто Кастильо, бивш партизанин, участвал в революцията, ръководена от Ортега, който беше начело на Сандинисткия фронт, за сваляне на диктатурата на Сомоса (1936-1979).

"Сандинист съм, но не обичам несправедливостта", добавя мъжът, който е будувал цяла нощ с мачете в ръка пред магазин за хранителни стоки, за да не допусне плячкосване - допълнителна работа към месечната му пенсия от 175 долара.

Не само тежките условия на живот провокираха гнева на никарагуанците: те осъдиха също обсебването на властта от Даниел Ортега, който е начело от 2007 г., след като беше управлявал страната от 1979 до 1990 г., и съпругата му Росарио Мурильо, която е вицепрезидент.

Бившият партизанин изглежда наистина е забравил революционните си идеи и упражнява пълен контрол върху правителството, армията и правосъдието.

Президентската двойка сложи намордник на независимите медии, като цензурира например много частни телевизионни канали в началото на протестите.

"Искаме свобода, защото това правителство ни потиска", казва 66-годишната Емелинда Бландон, дошла на митинг в събота, подобно на хиляди други, в памет на жертвите от потушаването на народното недоволство.

"Никарагуа трябва да бъде свободна", добавя студентката Сусана Кастельон, защото "след толкова време репресиите се завърнаха".

Населението дълго приемаше авторитарното управление на президента Ортега, защото той му гарантираше, благодарение на сделка с бизнеса, икономическа стабилност и почти чудотворно равнище на сигурност в Централна Америка, която е жертва на престъпни банди.

"Това беше нещо, с което бяхме свикнали, но този път решихме да се надигнем. Това беше моментът, да кажем "стига толкова", казва Йошуа Гевара, 19-годишен студент, който илюстрира новото поколение никарагуанци, желаещи нещо повече от стабилност и сигурност.

Йошуа беше сред първите студенти, излезли да демонстрират за "по-прозрачна Никарагуа". Бил е с маска, за да не бъде разпознат и е защитавал пенсията на 67-годишната си баба.

Бурните демонстрации спряха през последните дни, но гневът не е стихнал, особено сред студентите, които настояват за независимо разследване на смъртните случаи.

Изненадан от силата на вълната от гняв и критиките на международната общност, Даниел Ортега умножи отстъпките, като отмени оспорваната реформа, освободи десетки задържани демонстранти и призова към диалог.

"Той призова за диалог, защото беше притиснат", написа наскоро известната писателка Хиаконда Бейли, според която такъв диалог е само "мираж".

" Подкрепяме диалог, чиято първа и най-важна цел е демократизацията на Никарагуа", обяви Институтът за обществени стратегически и политически изследвания (IEEPP).

Католическата църква предложи да посредничи и даде един месец на президента да преговоря, а частният сектор каза, че е готов да участва. Досега не е започнала никаква дискусия.

Разривът вече може би е приет от населението: "Даниел Ортега да си ходи, беше прекалено дълго на власт", отсича 45-годишната Вида Селедон, дошла на протеста през почивните дни.

Опозиционната група "Да направим демокрация" призовава Ортега за "предсрочни свободни и прозрачни избори" преди изтичането на мандата му през 2021 г.
 

/БТА/