Номерата върху фланелките винаги са били една странна микровселена във футбола. Някои от тях придобиха тежест заради играчите, които са ги носили, други пък дори бяха записвани в контракта на даден футболист. Едно време със сигурност поредността на числата от 1 до 11 беше ясна: №1 е за вратаря, №2 и №3 – за десния и левия бек и така нататък. В наши дни изборът на номер е доста по-либерален, а това води до, меко казано, странни случки, а понякога и обществени казуси. Предстои да ви запознаем с някои от най-забележителните решения и историите зад тях... Джанлуиджи Буфон и №88
Италианецът може да е сред най-добрите вратари в света вече дълги години, но понякога дори той не желае да бъде №1. Всъщност в началото на XXI век той доста изненадващо решава, че ще носи фланелката с номер 88. Неговото решение е прието на нож от еврейската общност в Италия. Причината? Според тях числото е нео-нацистки символ. Мотивът им е, че в латинската азбука 8-ата поред буква е “H”, а две една до друга образуват „HH“ - като в „Heil Hitler“. Буфон от своя страна се защитава, като казва: „Избрах 88, защото номерът ми напомня за четири топки. В Италия всички знаят какво значи да имаш топки: сила и устременост. През този сезон ще имам топките отново да си върна мястото в италианския национален отбор.“ Глен Джонсън и №8
Когато през 2015 година Глен Джонсън премина от Ливърпул в Стоук Сити, той се спря на нетипичен номер за краен бранител. Обикновено играчите на този пост предпочитат №2, докато осмицата създава очаквания за невероятни рейдове от халфовата линия и страхотна диманика. Дотук Джонсън рядко е предлагал подобни зрелища на феновете в Стоук. Уилиам Галас и №10
Бившият френски национал винаги е имал талант в създаването на противоречия. Като играч на Арсенал той избра да носи екипа с №10. Галас не промени маниера си и когато премина в големия местен съперник Тотнъм. Дали е обичайно за един централен бранител да дели десетка с фигури като Лео Меси и Диего Марадона? Едва ли и самият Галас е бил наясно каква точно е била идеята му. Халид Буларуз и №9
Още един бранител, който тотално пренебрегва традициите. Играчът с прякора Канибала успя да се уреди да играе с този номер, докато бе в Челси. През този тим преминаха нападатели като Андрий Шевченко, Матея Кежман, Адриан Муту, които не успяха да се домогнат до една от най-тежките фланелки във футбола. Бишенте Лизаразу и №69
Дали и тук има някакъв подтекст? Отговорът всъщност е много просто. Нисичкият краен бранител е роден през 1969 година. Но има и нещо друго – той бе висок точно 169 санниметра, а на всичкото отгоре тежеше... да, познахте – 69 килограма. Нкванку Кану и №4
Снажният голаджия определено имаше данните, за да бъде сбъркан с централен бранител. Изборът му да вземе екипа с номер 4 за Нигерия така и не намери обяснение, още повече, че по онова време той носеше №25 в Арсенал.
Със сигурност тъмнокожият футболист е получил не едно и две предложения през годините да смени номера. Той обаче така и не се възползва – с четворката на гърба той вкара 12 гола в 80 мача за родината си. Едгар Давидс и №1
Един от най-колоритните холандски играчи определено учуди с избора си, когато стана играещ мениджър на аматьорския Барнет. Изумлението обаче нарасна със следващото му решение – да си „заплюе“ фланелката с №1. До идването му тя бе запазена за вратаря Греъм Стак. „Това ще е моят номер за сезона. Ще наложа нова мода“, зарече се тогава Давидс. Дръзко, но какво друго да очакваш от Питбула? Иван Саморано и култовият №1+8
Историята на чилийския ас на Интер е може би една от най-широко разпространените в света. Саморано подписва с италианския гранд през 1996 година, но две години по-късно трябва да се откаже от своя №9 в полза на Роналдо. Чилиецът намира решение – взима номер 18, а в един от мачовете си дори сам залепва знака „плюс“ между цифрите. Все пак 1+8=9. Никола Анелка и №39
Това е номерът, който французинът получава в Манчестър Сити, докато играе за кратко при тях под наем през сезон 2001/2002. Няма съмнение, че човек като него – носил „деветките“ в Арсенал, Реал Мадрид и Ливърпул – се е чувствал странно отначало. 39 обаче се оказва щастлива цифра за него и така Анелка не й изневерява както във Фенербахче, така и в Челси. Определено головете му спомогнаха за популяризирането на един номер, толкова нетипичен за футбола. Милан Барош и №5
В Астън Вила се още помнят редките мигове на магия от Барош с десетката на гърба. Феновете на Ливърпул правят същото, но с разликата, че за „червените“ чехът носеше №5. Може би петицата повече подхождаше на острието, което не бе от най-резултатните в своето време. Е, този номер все пак беше достатъчно добър за Зинедин Зидан, нали? Дерек Риърдън и №01
Дерек, тук си сам, приятелю. Коментирай