Застрахователните суми за болници при медицинска грешка ще бъдат намалени. Фиксират се обаче застраховки за лекари в двоболничната и извънболничната помощ. Това предвижда проект на Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, която Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане.

Според проекта най-висока ще бъде застраховката за лечебни заведения, осъществяващи хирургична дейност, пластична хирургия, неонатология и редица други, като тя ще варира от 150 до 600 хил. лева. Занапред болниците от различни направления, както и лекарите ще бъдат обособени в различни групи риск.

До сега медицинският персонал и лечебните заведения също се застраховаха, като това е регламентирано в Закона за лечебните заведения, като максималния праг за лице беше 500 хил. лева, а за болница 2 млн. лева. Отделно Българският лекарски съюз също застраховаше своите членове.

Проектонаредбата разделя лекарите в три групи, според упражняваната специалност. Сред тези, които попадат в първа, най-нискорисковата, са вирусология, медицинска паразитология, образна диагностика, дентална медицината и лъчелечение. Ако лекарят работи в доболничната помощ, минималната годишна застрахователна сума варира от 30 хил. до 120 хил. лева. Ако става въпрос за болница, тя е съответно от 50 хил. до 200 хил. лева.

Във втора група попадат специалисти, като авиомедицина, вътрешни болести, ендокринология и обмяната на веществата и кожни и венерически болести. За работещите в извънболничната помощ сумата е съответно от 60 хил. до 240 хил. лева. за работещите в болниците са от 100 хил. до 400 хил. лева.

Сред специалностите в трета група са акушерство и гинекология, почти всички направления от хирургията, неонатологията и спешната медицина. От 90 хил. до 360 хил. лв. е застрахователната годишна полица за лекарите от доболничната помощ, от 150 хил. до 600 хил. лева е за тези в лечебните заведения.

Така фиксираните суми са глътка въздух за болниците, които сега, за да правят застраховките, на практика, трябва да харчат средства от тези за лечение. Така коментира предвижданата промяна пред „Монитор“ д-р Николай Болтаджиев, председател на Управителния съвет на Сдружението на частните болници. По този начин ще се освободят средства за повече медицински дейности, убеден е той.