Българите не искат Истанбулска конвенция, искат втора кабинка на Банско. Това сочи ново проучване на "Барометър" след началото на новия политически сезон и поемането от България на председателството на Съвета на Европейския съюз. 

Анкетата на „Барометър България“ е завършена ден преди гласуването на вот на недоверие към правителството. Анализ за нагласите на българите към кабинета и политическите партии след вота на недоверие е обект на проучване, което агенцията провежда в момента, уточняват от там. 

Световният фокус върху България при едно такова значимо политическо събитие като европредседателството определено оказва въздействие върху националното самочувствие на българите. Затова и е толкова голям делът на тези, които определят това събитие като положително. Фактът, че от България зависи решаването не само на регионални, европейски, но и на световни проблеми, индиректно се пренася с положителен знак върху оценката на българите за това събитие. Реверансът, направен от Доналд Туск, с речта му на български език определено предизвика допълнителни симпатии.

Аргументите за ратифициране на Истанбулската конвенция, особено в частта ѝ касаеща „третия пол“, категорично не срещат симпатиите на българите. Видимо представянето от привържениците на нестандартните сексуални ориентации на конвенцията като документ, защитаващ правата на жените, не се възприема от по-голямата част от българските граждани.

Допълнително позицията против конвенцията в този ѝ вид, изразена от лидерите на две от основните политически формации - Обединени патриоти, участник в управлението на страната, и на опозиционната БСП - втвърдява отношението на противниците на Истанбулската конвенция. А това са и двете партии (БСП и ВМРО от Обединените патриоти), които имат най-дълга – над 100-годишна политическа история.

Категоричната позиция на всички религиозни конфесии в страната, начело с БПЦ, както и другите християнски и ислямски деноминации допълнително подсилва крайното мнение на българското общество „против“ конвенцията.

Вторият лифт на Банско се одобрява от по-голяма част от българите вероятно не заради самото съоръжение, а като символ на развитието на туризма и българските региони въобще. От години в българското общество се наблюдава увеличаващо се недоволство срещу „зелените“ ограничения, които спират икономическото развитие. Българинът очевидно не е съгласен в едни държави от ЕС да се развива инфраструктурата, което генерира доходи и работни места, а у нас да се създават постоянни пречки.

Накарани да изброят значимите за обществото ни проблеми, анкетираните открояват като първо и най-значимо ниските доходи (заплати, пенсии, социални помощи) - посочени от 68% от респондентите. След това подреждат социални въпроси (61%) и бюрокрацията/тромавата администрация ( 58%). Като четвърти основен проблем, заявен от 51% от анкетираните, е здравеопазването.

Чак на пето място по важност анкетираните посочват корупцията (44%), която бе основание за искане на вот на недоверие към правителството. 30-35% от анкетираните посочват като проблемни за обществото ни също и монополите, високите битовите сметки, лошата инфраструктурата, демографията (обезлюдяването и емиграцията на младите).