Много родители днес напълно отричат наказанието като метод на възпитание. Други пък се възползват от ефекта му, като при всички случаи видът на наказанията силно се е променил от годините, когато ние бяхме деца. Навремето ядяхме бой, докато днешните деца обикновено се лишават от дистанционното за няколко дена. Попитах няколко наши читатели за тяхното мнение, потърсихме и специалисти. Ето какво споделят те за наказанието.

Как боят променя съдби
„Мой познат е бил бит при всяка грешка от своя баща – разказва В. Мирославова. - Налагали са го с колан. Но един ден той решава, че повече няма да позволи тормоза, и когато баща му изважда колана, скача през терасата и повече не се връща у дома. Тогава е само на 12 г. Израства на улицата. Минава през кражби, побои, охолство, бедност, ТВУ, затвор и днес е една загубена душа. Боят на баща му така обърква живота му, че той се губи по пътя и никога не намира сили да направи завой. В момента страда, жадува за любов, а най-големите му приятели са алкохолът и хапчетата.“

Важно е не страданието, а събуждането на разума
„Никога не съм наказвала децата си, а израснаха умни и разумни. Смятам, че наказанията не са възпитателни“, е мнението на Марияна Господинова. „О, това с наказанията е отживелица“, убедена е Ирина Желева от неправителствена организация, занимаваща се с проекти, свързани с деца. Попитах я дали удрянето по дупето е позволено, но тя го отрече като съвременен възпитателен метод. „Идеята е да се извади поука от ситуацията и малкото да разбере къде е сгрешило“, убеден е Николай Иванов. „По-добре е да кажем, че в семейния живот има правила и ако те се нарушават, се появяват санкции“, обяснява педагогът Десислава Спасова.

Вместо да показваме мускули, да бъдем изобретателни
„Според мен всеки родител трябва да бъде изобретателен и да намери начин да научи детето си как да прави по-малко грешки и как да не наранява другите – казва В. Мирославова. - Ако все пак допусне грешка, трябва да му се даде идея как да постъпи правилно следващия път. Да научи границите на доброто и лошото и само да знае кога е постъпило неправилно. Когато то е възпитано да бъде разумно, когато съвестта му е събудена, детето ще разпознава грешките и ще ги избягва.“

Унижението не води до нищо добро
„Важно е да възпитаме децата да бъдат честни, добри, отговорни за постъпките си, да имат самочувствие, но с покритие. Когато погазваме самочувствието им с наказания, няма да постигнем нищо добро. Те ще наказват другарчетата си, след това своите деца и ще се получи едно наказателно общество“, предупреждава психологът Нели Николова. „Много мои приятели забраняват на децата си да гледат телевизия за известен период, не им купуват нещо обещано или дори ги карат да стоят в ъгъла на стаята. Други им вземат джобните пари или не им позволяват да излизат с приятели. Аз не прилагам такива методи, смятам, че личният пример е достатъчно силен възпитателен метод“, казва Теди Василева, майка на 7-годишно момче.