Изчела съм вероятно всичко в интернет по темата за разбитото сърце. Как да превъзмогнем раздялата, отхвърлянето, несподелената любов, емоционалните травми, болката, прошката. Съвети бол и всякакви. Но никой не говори за това, което се случва после? Сякаш всичко приключва, докато го преживеем. Както докторите, които те оперират и изпращат вкъщи без каквато и да е постоперативна грижа.
Добре, хубаво! Срещаш мъжа мечта, сродната ти душа, половинка, специалния. Следва летене. Той ти казва, че те обича. Започваш дори да си представяш детето ти как прилича на него. А после в един момент - бум! Не те обича. Ревеш, минаваш през депресия, бориш се, част от теб умира, накрая го приемаш и продължаваш. А после? Ами после?? Какво става после?
Аз ще ти кажа какво става. Защото явно никой друг не иска. Но аз няма да те залъгвам с позитивни мъдрости, че любовта чака зад всеки ъгъл, че трябва да си щастлива и сама и бля-бля. Току-що прочетох коментар от някаква жена, която е загубила 40 години от живота си и няма деца, и семейство заради най-голямата си и несподелена любов. Два пъти в живота си се разминала с този мъж, но още ляга и става с мисълта за него.
И ТИ ЛИ ИСКАШ ДА СВЪРШИШ ТАКА?
Нека ти кажа какво научих аз. Първо, бъди наясно, че ако си била наистина безпаметно влюбена, след отхвърлянето отпиши минимум следващата една година от живота си. Щетите са големи, няма какво да се лъжем.
През това време ще се бориш със себе си и с чувствата си.
Но нека те окуража - любовта ще умре!
Оправданията и всичко е до време, самозалъгването и да, тъпата надежда. Това не става изведнъж, нужно е много време. Но ето идва един ден, много след като си била наранена и разочарована и след много сълзи и безкрайно дълги дни и нощи тя умира. Честито! Най-трудното мина! Как става това? Със сигурност тогава ще те боли сякаш самата ти умираш, или някой ти е отрязал крайник.
Добрата новина е, че всъщност ти няма да умреш. Само тази част от теб, която го обича. И сега нещо много важно - умира тази част от теб, която го идеализираше! За която той беше всичко, най-прекрасният, най-умният, талантлив, привлекателен, който те разбира.
Най-важен е моментът да прогледнеш и да го свалиш от пиадестала, защото всъщност той ти доказа, че не е принц. Доказа го с отношението си към теб. Вероятно и с избора си на друга, която ти знаеш, че не с нищо не те превъзхожда. Но това те накара да се почувстваш малка, смотана и незначителна, нали? Аз самата простих дори това. Нали трябва да прощаваме?
И знаеш ли, пак бях отхвърлена втори път!!! Ето защо любовта може да умре, но ще остане твоето наранено его. Пак ти казвам, отвори очи, за да не изгубиш и ти 40 години от живота си като онази жена, защото тя още не е разбрала, че идеалът ѝ не е идеал. Много по-вероятно е да е обикновен егоист и нарцис.
Когато го разкоронясаш, ще мине още време преди да срещнеш друг. Ако срещнеш. Това не означава, че ще си го забравила. Неее, мозъкът помни! И това е добре. Не слушай какво ти говорят!
Бъди злопаметна, за да не се повтори отново както всеки път!
Аз лично всеки ден го следя в мрежата и се забавлявам с неговите нарцистични постове. Сякаш гледаш как петел се кокошини. И не, не ме боли и не го обичам. Просто така ми е кеф! Очите му вече не ми изглеждат красиви, нито мислите му умни, а всичко ми е изкуствено, чак смешно. Цялата магия изчезна. Дори талантите му.
Когато преживееш всичко това, ти вече не си същата. Не вярваш в онова, в което вярваше и не можеш да обичаш както можеше. Най-малко, няма да го допуснеш отново. Тъжната истина реално те осакатява. Това никой не ти го казва. Но вече си го приела и си продължила. И вече край със страданието от любов.
Следващият със сигурност ще те обича, но ти него не. Но вече ще си се научила да взимаш. Сега ще е твой ред. Вече и да те отхвърлят, не боли. Вече само получаваш.
