Когато стане дума да се обслужи руският интерес, българските русофили не се спират пред никакви лъжи и манипулации.

          За Ирина Бокова „Икономист” написа, че е твърде прозрачна кандидатура на Москва за генерален секретар на ООН и това я прави малко вероятен победител в надпреварата. Поръчковите интервюта с нея наводниха медиите в България, но в тях темата за (за)ръката на Кремъл практически отсъства. Към мнението на „Икономист” обаче се присъединиха по различен начин „Уолстрийт джърнъл”, „ Ди велт”, „Ню Йорк поуст”. Тях не можеш да подкупиш с някакви жалки 1000 лева на калпакушанка ( циниците ще кажат, че е въпрос на по-голяма сума- не ми е дадено да знам, а те ще трябва да дадат поне едно доказателство от рода на това, което се вижда у нас чрез безсрамното слагачество на журналисти).

По признание на колеги, на които е било предлагано да се включат в кампанията, тарифата за хвалебствена статия за Бокова или подобно интервю с нея е 1000 лева. Колко взимат началниците на медиите, извън личния хонорар на писарушката, това не ми е известно- шефовете на медиите не си общуват с такива, като мен.

          В интервюто на Коритаров по ТВ+ с нея от 12 януари обаче Бокова се възползва, че се намира явно на „неприятелска” територия и се опита да внуши на „русофобите” , че едва ли не се е борила срещу …руския интерес при кандидатстването си за върховния пост в ЮНЕСКО.  

„Водещ: Египетската кандидатура беше доста силна.

Ирина Бокова: Египетската кандидатура. Но и в рамките на Източна Европа имаше също други кандидати. Срещу мен имаше кандидат на Русия, много силен кандидат, зам.-министър на външните работи на Русия, г-н Яковенко”http://www.cross.bg/bokova-irina-vodesht-1494248.html#ixzz40EAg4Dvv

„Много силната” кандидатура на руското мюре е много силна лъжа, вметната така , уж между другото. Защото Яковенко, както няколко пъти съм отбелязвал, беше умишлено провален от самата Русия с обещанието организацията да получи 20 милиона долара ако бъде избран, което автоматично го изхвърли от състезанието поради явното предлагане на подкуп. Неговият провал й отвори пътя към върха, който руската метла й проправяше както при спорта кърлинг, където екип чистачи лъскат леденото трасе пред 20 килограмовия гранитен камък на състезателя, плъзган към крайната цел.

 

Както казвам, че не се спират преди нищо русофилите, ето още един пресен пример от статията на Валери Найденов от 14 февруари 2016 г. във в. „24 часа”. Авторът преобръща с хастара навън историческата истина за руската политика срещу Съединението на България с внушението, че едва ли не тъкмо на Русия дължим успеха от 6 септември 1885 г.

 

„В момента обстановката

много напомня

епохата на

Съединението

Тогава Великите сили временно са подкрепяли националните въжделения на България. Русия се мръщела, но все пак е предупредила Турция да не се намесва. И България се е обединила.”

Как да спориш с такова русофилско нахалство? Мога само да припомня какво пише Симеон Радев в „Строители на съвеременна България” в глава V. , озаглавена „Съединението и великите сили”:

 

„..на 13 септември, заместникът на Гирса ( министърът на външните работи по време на българофоба император Александър ІІІ бел. ivo.bg), Влангали, съобщи руското предложение на всичките велики сили. Касаеше се да се споразумеят посланиците в Цариград върху една обща линия на поведение спрямо последствията на пловдивската революция ( т.е. да не бъде признавано Съединението бел. ivo.bg).

Руското предложение съвпадаше по своя дух напълно с инициативата, която самият лорд Солзбъри бе взел още на 7 септември. Оттогава обаче един голям обрат бе станал в разположението на английската дипломация. Управляющият английското консулство в Пловдив бе телеграфирал по изричната молба на временното правителство, че революцията е станала без съгласието на Русия, без нейно знание; че тя е била ускорена от руската вражда спрямо княз Александра и насочена срещу руското влияние. Отзоваването на руските офицери фиксираше окончателно антируската тенденция на българското национално движение…

Решението да се поддържа България се одобри от целия кабинет ( на Великобритания- бел. ivo.bg) и когато руският управляющи посолството се представи във Foreign Office със своето предложение, Солзбъри го посрещна с големи резерви. Той разреши наистина на Уайта да вземе участие в съвещанията на посланиците, но му даде следните инструкции:11  1) да се действува върху султана да не почва никаква военна намеса в Източна Румелия, поне докато не се извърши някакво насилие върху турското население в областта; 2) да се изменят постановленията на Берлинския договор в тая смисъл, че княз Александър да бъде пожизнен генерал-губернатор на Румелия. Инструкциите свършваха с една категорична заповед до Уайта да се противи на всяко предложение за детрониране на княз Александра. Роднинството на княз Александра с английския двор не бе чуждо без съмнение на тая енергия, с която Солзбъри взе защитата на Съединението; кралица Виктория хранеше към младия княз големи симпатии, а Солзбъри, както е установено от всичките последни исторически изследвания, всякога се вслушваше в желанията на своята господарка; не по-малко е вярно обаче, какво поведението на английската дипломация съответствуваше на положителните нейни интереси.

Резервите, които направи лорд Солзбъри, гонеха двояка цел: те не допускаха да се осъществи срещу България единството на европейския концерт, а, от друга страна, като продължаваха преговорите и хабеха по тоя начин първите впечатления от революцията, те разочароваха Турция в надеждите й върху Силите, подготовлявайки я за едно прямо съглашение с княз Александра.”

Апропо, каквито и да са били съображенията ( какви да бъдат, освен британски и имперски?) на британската политика в онзи момент, по-късно те се оказват преграда пред откритата заплаха на Русия да окупира България за наказание, че е нарушила чрез Съединението… Берлинския договор. Същият, който ни тикат в лицето като най-голямото западно злодеяние срещу България и българите, макар Русия да е подхвърлила санстефанската химера на българите с пълното съзнание, че това е смъртоносна за тях интрига- именно руска мина. По силата на тайна клауза от споразумението си с Увстро-Унгария от юли 1876 г. руската империя се е съгласила да няма „голяма славянска и православна” държава на Балканите, т.е. да няма нищо подобно на Санстефанска България.

Солзбъри държи пламенна реч в парламента в Лондон в защита на българската кауза след Съединението и срещу руската намеса в България, довела до свалянето на княз Александър І от българския престол чрез русофилски преврат. С това вбесява с това император Александър ІІІ до степен, че той обсъжда с външния си министър Гирс да отмъсти , като нахлуе с войски в Индия, колонизирана от англичаните. Гирс успява да го разубеди. А поради общоевропейската позиция на възмущение от намерението да нападне България, предизвикала масови антируски и пробългарски митинги в цяла Европа, Александър ІІІ заповядва „със скърцане на зъби” на руските бойни кораби да се оттеглят от българския бряг, където са били в готовност да задействат плана за окупацията след серия от русофилски военни метежи, подстрекавани за тази цел в България, потушени обаче от Стамболов и българските патриоти.

 

Днес българските путинофили се гаврят с паметта на Стамболов, награждавайки най-напред с почетен знак на неговото име Георги Първанов ( „лицето на отношенията с Русия” по Шаренкова), а напоследък и Ахмед Доган, отличил се като защитник на Русия от Турция на Българска територия.

Абсурдът надскочи дори и тази гавра чрез кампанията на Петата колона на Кремъл тук във величаенето на Доган, медийно приравнен към Левски. Колкото повече се обтягат отношенията между Путин и Ердоган, които на 23 септември миналата година откриха заедно в Москва най-голямата джамия в Европа и това не пречеше на Петата колона тук, толкова повече истерясват пропагандаторите на руската правда тук.

Един от тях- и не кой да е , а директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, заиграващ с национализма от позицията на държавен служител- се обяви за „Доган и Пеевски” ( нещо като Кирил и Методий, на каквито Блъсков и Валери Найденов се бяха самооприличили в зората на тяхната вестникарска симбиоза от началото на 90-те години на миналия век). Причината? Ами щом Турция не ги ще, значи всички трябва да застанем зад тях, по логиката на Б. Димитров.

Турският черен печат за Доган и Пеевски по нищо не се различава от руския, с който на бившия наш посланик в Москва Илиян Василев беше забранено да посещава Русия. Само че за Василев нямаше истерични обобщения и обвинения, каквито сега гърмят тук като руски мини ( по израза на Лютви Местан). Сапьорите на Путин правят шумни демонстрации с твърдения, че това било агресия срещу България ( според Валери Найденов). А професор Людмил Георгиев, бивш член на ръководството на ДПС, днес доразви в телевизионно интервю апокалиптичния сюжет с твърдението, че на практика Турция застрашавала живота на Доган с факта, че не го иска на своя територия.

 

Както върви работата, няма да се учудя, ако Петата колона доразвие творчески призивите за разполагане на армията по турската граница с предложение всъщност тя да бъде дислоцирана около сараите в Бояна, където да охранява най-голямата национална ценност, сърцето, ума, очите и душата на преродения, според рублофилите, Дякон Доган.

И защо не? Щом на трагедията на Доган открито съчувства вече и суперпатриотката Магдалена Ташева? Ако най яростната пропагандаторка на русофилщината от квотата на Путин в българския парламент, възникнала на базата на дългогодишното насъскване на българите срещу турците и в частност срещу същия този Ахмед Доган, вече му адвокатства открито, явно няма причини да се съмняваме в пълната лудница, в която превръщат България руските господари на Петата колона.

 

Ако си говорим сериозно обаче, истината е, че Русия води гореща война на нерви с Турция от своя и от сирийска територия. Не е за вярване тя да прерасне в нещо повече. Но за Москва е полезен бонус подстрекаването на проруската и антитурската ( уж срещу неосманиста Ердоган, който наистина не се различава съществено от неосталиниста Путин) кампания в България. В тази нагласите за нея е инвестирано дълги години и в момент на криза, като сегашната, се вижда дълбочината на поражението върху българския интерес да стоим далеч от игрите на бившите ни владетели.

А най-голямата лъжа е, че едва ли не имало някакъв паритет в тази употреба на българите. Нима? Дори и този текст, в който няма и намек в полза на каквато и да било турска теза, със сигурност ще предизвика отново бурната злоба на русофилите по простата причина, че авторът си позволява да изобличава бруталността на руската пропаганда в нашето село без кучета, в което кучелюбецът Борисов се крие от руската мечка и се прави, че не забелязва как тя вършее в неговите владения.

 

 

Share on Facebook